— Ще станеш още по-богат, ако измислиш как да се добереш до паролите и да не допуснеш електричеството в Ню Йорк да изгасне — подхвърли Док.
— А какво става с вариант Б?
— Не можем да разчитаме на кмета Руди — отвърна Док. — Той ще ни прати по дяволите.
Бо се извърна отново към екраните, а Док вдигна глава, за да види колко е часът. В помещението имаше поне сто часовника, ако се смятат и вградените в компютрите, ала всички гледаха огромния гаров часовник, който Ейдриан намери в някакъв антикварен магазин. Дългите елегантни стрелки отмерваха грациозно секундите, минутите и часовете, изписани с ясни цифри върху голям циферблат. Беше пет и десет.
— Какво ще правиш, след като всичко свърши? — Каролин зададе въпроса на Рони за петстотен път тази седмица.
— Каролин, моля те. Не ме интересува „после“. Интересува ме „сега“.
— Просто съм нервна. Телефонните линии доста се използват. Пред претоварване са.
Върху мониторите на Каролин схеми показваха осъществяваните в момента връзки. Човек би си помислил, че в тази секунда всички в Ню Йорк говореха по телефона. Освен размяната на гласови потоци огромно количество данни също претоварваха линиите, защото милиони се опитваха да се свържат чрез Интернет. Телефонните централи в цял Ню Йорк жужаха, докато трескаво препредаваха информация до други подцентрали. Броят на приеманите от града разговори не отстъпваше по количество на водените — капацитетът на десетките хиляди системи бе на изчерпване.
Навъсен, Ейдриан нямаше никакво настроение. Док не се изненада. Напоследък хлапето носеше униформа на ватман от метрото и до крайна степен се вживяваше в ролята си на началник движение на влаковете. Възприемаше метрото като нещо лично свое и никак не харесваше хората, които контролират транспорта. В момента всички влакове закъсняваха, а пероните бяха препълнени — това дълбоко го разстройваше.
— Какво има сега?
— Те са идиоти! — беснееше Ейдриан. — Пуснаха допълнителни влакове и използват старо оборудване, а то се разваля непрекъснато. В момента са спрени пет влака.
— Откога седиш тук? — попита Док. — Кога спа за последен път?
— Не си спомням.
— Защо не подремнеш, Ейдриан?
— В никакъв случай. По дяволите. Остави ме на мира.
Док го потупа по рамото и отиде да седне при Джод пред големия телевизор в залата.
— Кой е наред? — попита Док.
— Германия — отвърна Джод. — И тя си го отнесе. Всичко в бившата Източна Германия се провали. Берлин се срина. В някои от западните провинции има електричество, но са спрели всичките си ядрени електроцентрали.
— А Полша?
— Извън строя е.
— А Румъния, Унгария, България?
— Няма ги. Над Будапеща летели седем самолета, когато радарите, контролиращи въздушното движение, отказали. Шест успели да кацнат, но пилотът на последния загубил контрол при приземяването и ударил на пистата два други. Как се нещата отвън?
— Особени. Впрочем — според очакванията. А как са нещата тук?
Док направи жест към работните места.
— Напрегнати, както и си мислехме.
— А ти как си? — попита Док.
— Е, все пак няма да настъпи краят на света, нали знаеш? — отвърна Джод. — Ще погине само доста софтуер, но той и без това вече е бил мъртъв, но не го е знаел.
— Абсолютно си прав, приятел.
Върху телевизионния екран берлинският репортер стоеше на Фридрихщрасе сред море от светлина, осигурена от камиона на телекомпанията. Пукотът на фойерверките заглушаваше част от думите му, докато той, със задъхан глас, се опитваше да опише какъв хаос настъпва около него.
— Хората просто не знаят какво да правят. Берлин винаги е буен по Нова година. Стреля се с незаконно оръжие, палят се домашно измайсторени фойерверки, но днес специално ми се струва, че всеки, които се е снабдил с фойерверки, е — ешил да ги запали. Шумът е оглушителен. Берлинчани бягат представа нямам към или от какво — и не знам как изглежда обстановката освен тук, пред очите ми. Дочух, че на някои места телефоните работят, а на други — не. Очевидно електричеството е спряло, защото старите електроцентрали в сектора, който някога бе Източен Берлин, са прекъснали работа няколко секунди след полунощ. Според непотвърдена информация софтуерът в компютрите на тези антични електроцентрали е бил откраднат от американците. В момента комуникациите са много, много зле. Алекси Косигин, за Си Ен Ен от Берлин.