Върху екрана се появи реклама на авиокомпания „Юнайтед Ейрлайнс“. Док се развесели: истинска ирония, защото в момента нито един самолет на компанията не бе във въздуха. Джод превключи на Си Би Ес. Част от огромния площад пред катедралата „Свети Петър“ в Рим изпълни екрана. Стотици хиляди държаха свещи и се молеха мълчаливо. Лек дъжд се сипеше над Ватикана; хората се бяха навлекли, за да се предпазят от студа. Силно усещане за дълбока духовност сякаш се излъчваше от екрана; коментаторът мълчеше. След хаоса на Берлин тишината действаше отрезвяващо.
Камерата бавно се плъзна по фасадата на „Свети Петър“ и се спря на балкона. Папа Йоан Павел II, в бяло расо, заобиколен от кардинали в червени одежди, пристъпи към парапета. Швейцарските гвардейци стояха мирно, с пики в ръка, готови да защитят негово светейшество от беда.
Операторът даде близък план в момента, когато папата вдигна ръце, за да изрече благословията си на италиански.
— С навлизането ни в третото хилядолетие на християнската ера…
Папа Йоан Павел II изведнъж отпусна ръце, а по лицето му се изписа изненада. Зад него един от кардиналите се свлече, хванал се за гърлото. На балкона се чуха викове; гласът на репортера изкънтя по високоговорителите:
— Има някакво необичайно вълнение на балкона на „Свети Петър“, дами и господа. Не знам какво точно стана. Един момент. Ето, чувам от колегите на балкона, че кардинал Де Линиере от Франция е бил застрелян. Той стоеше зад Папа Йоан Павел, малко вдясно. Предполагам, някой е искал да убие папата, но не го е уцелил. Не чух никакъв изстрел. Никой, мисля, не е чул изстрел. Това, което се случи в Рим, е нещо ужасно, ужасно. Сега лекари се навеждат над кардинала, а негово светейшество отдава последна… Всичко стана за броени секунди. От колегите на балкона чувам, че кардиналът е мъртъв. Кардинал Де Линиере от Лион е мъртъв. Предната част на балкона е блокирана от редица швейцарски гвардейци…
— Милостиви Боже — възкликна Джод. — Не мога да повярвам.
Каролин и Рони дотичаха от другия край на помещението.
— Какво стана? Какво стана?
— Някой се опита да застреля папата — отвърна Джод.
— Господи — простена Каролин и поклати ужасено глава.
— Не го уцелиха. Убиха друг.
— Смени канала — предложи Док. — Може другаде да знаят повече.
Джод пробягана през каналите — почти всички мигом бяха превключили на Рим.
— Над един милиона души видяха по телевизията…
— Изглежда, са проникнали в една от най-надеждните системи за безопасност в света…
— Сред всички неочаквани неща през днешния паметен ден…
— Папата се опитва да се измъкне от ръцете на швейцарски гвардеец…
— Хората гледат към покривите на сградите в далечния край на площада…
Бо пристигна, застоя се за малко пред екрана, поклати глава и се върна при мониторите си.
Клетъчният телефон на Док иззвъня и той отговори.
— Док? Обажда се Джоди Максуел. Къде си? Трябва да поговоря с теб.
— Ти къде си, Джоди?
— Пред кабинета ти.
— Ей сега идвам.
12.
Джоди седеше на пода в коридора — самото олицетворение на злочестината — и издухваше дима от ментовата си цигара към противопожания сензор.
— Ето я и нея поздрави Док. — Госпожа Дебелокожата.
— Здравей, Док.
Гласът й бе приглушен, но вибриращ, изпълнен с почти изплъзнали се от контрол емоции. В далечината, едва чуто, соло кларнет в Батъри парк прорязваше нощта и се носеше тъжно над града.
Приклекна до нея и постави ръка върху рамото й.
— Приличаш на човек, който няма да откаже едно питие.
— Знаеш ли — подхвана тя с характерния за Лонг Айланд говор, където бе израснала, — обичам работата си. Исках точно такава работа. Тук е истинска лудница, но ми харесва.
— Доналд е същински задник, но си е нашият задник, ако разбираш какво искам да кажа. Мога да му заявя, че се държи като глупак, което и правя всеки ден. Ако постъпя така с друг шеф в този град, на часа ще ме уволнят. А ти — ти не приличаш на никого от моите познати. Ти… не знам как, но придаваш човешки елемент на това място. — Изгаси цигарата си в килима, запали нова и попита: — Ще имам ли работа във вторник сутринта?
— Разбира се. Защо питаш?
— Тази компания ще съществува ли изобщо? Хората във Варшава замръзват. Дядо ми е от Варшава. Искам да кажа, че светът може да престане да съществува.
— Ей — прекъсна я Док, — един тип токущо ме увери, че няма да настъпи свършекът на света; само така изглежда. Погледни от розовата стана. Възможно е да се случи само веднъж и е като чума или те убива, или си изграждаш имунитет.