Настъпи неловка пауза. Най-сетне Рони я наруши:
— Никога досега не сме имали посетител. Странно ни е.
Каролин превъзмогна шока си от нахлуването и протег на ръка.
— Здравей, Джоди. Ние, предполагам, сме не по-малко изненадани от теб. Май си имала тежък ден.
Замаяна, Джоди пое ръката на Каролин, а главата й направо се замая, докато се опитваше да разбере значението на десетките монитори, екрани, големия компютър и впечатляващото съоръжение, в което разпозна телефонна инсталация.
— Ти ръководиш Отдела за връзки с обществеността, нали? — попита Бо.
— Точно така.
— Страхотно, няма какво. Наистина си те бива, Док. Как, по дяволите, ще схване какво възнамеряваме да правим?
— Мога да пиша на COBOL — изтресе Джоди ненадейно. — Някога се занимавах с компютри.
— Да не ме будалкаш? — попита Бо враждебно.
— Трябва ли да ти доказвам?
Докато наблюдаваше размяната на репликите, Док мълчаливо поздрави Джоди за хъса, с който отстоява позицията си, и шумно изръкопляска, когато Бо сви рамене и видимо отстъпи.
— Ти си шефът тук, Док — обяви Бо и протегна ръка към Джоди. — Добре дошла в Среднощен клуб.
— Благодаря.
— Засега не съм й казал нищо — обясни Док. — Джоди, ще се опитаме да съхраним Манхатън като жизнеспособно място за обитаване, в случай че заплахата целият град да остане без електричество се окаже реална.
— Господи! — едва успя да промълви Джоди.
— Подчертавам — ще се опитаме — продължи Док, — защото нямаме никаква представа дали системите ни ще заработят. Единственото, което неизменно сме правили, е подмяната на един софтуер и хардуер с друг софтуер и хардуер.
Не сме в състояние да подменим вградени чипове. В най-добрия случай разполагаме с костната система, за да поддържаме минимално захранване с електричество, вода, телефонни връзки и транспорт, но има уязвими места и слабости извън нашия контрол. В някои случаи алармирахме съответните власти за скрити опасности и те предприеха корекции, без да знаят кой е източникът на информация. Само при няколко случая нахълтахме в самите служби и сами направихме корекции, но те не са много. Не желаехме да ни заловят, както се досещаш.
Джоди зяпаше с широко отворени очи не само Док, но и всички в помещението.
— Невероятно — произнесе тя задъхано. — Просто не знам какво да кажа.
— Каролин, защо не разведеш Джоди и не й помогнеш да се почувства по-удобно?
Джоди се здрависа с Рони и Джод, а после със страхопо-читание започна да се придвижва от едно работно място на друго и да слуша разказа на Каролин как работят системите.
Ейдриан само изсумтя, когато му я представиха, и не откъсна поглед от мониторите.
— Работилницата на Ейдриан представлява точен макет на оперативните контролни системи в командната централа за движението на метрото — обясни Каролин. — Предполага се, че централата е обезопасена срещу проблем 2000, но Ейдриан се съмнява. Нали така, Ейдриан?
Ново изсумтяване. През последните няколко години Джоди бе зървала Ейдриан в компанията и смяташе, че е куриер. Ватманската шапка закриваше по-голямата част от косите му, тази седмица оцветени в яркочервено.
— Много обичаме Ейдриан — обяви Каролин и забели очи, преди да продължи: — Ейдриан ще се погрижи влаковете в метрото да не спрат, дори ако централата не може да го направи.
Железопътният транспорт не е изцяло зависим от компютри, и слава богу, но събитията в Азия и Европа все пак доказаха, че не са напълно защитени. От друга страна, управата на метрото взе мерки срещу вируса на хилядолетието още от самото начало. Ако съществува някъде система, която да има все пак шанс да се справи, то тя е в нюйоркското метро.
Каролин се придвижи към мястото на Джод — спретната пейка с безброй инструменти, уреди за проверка и наблюдение на хардуера, късовълнови радиостанции, приемници и предаватели, няколко телевизора и компютърни монитори. Различни осцилоскопи и графики се редяха по десетките екрани.
— Джод поддържа цялата ни машинария в отлична форма и е майсторът на мрежата ни — похвали го Каролин.
Следи ситуацията цял ден по Интернет.
Каролин посочи към група от осем персонални компютъра, включени на различни страници: посветени и разтревожени инженери си разменяха информация с невероятна скорост.
— В момента потокът не е съвсем пълен, защото много телефони не работят пълноценно — посочи Каролин. — Някои въобще не функционират, а комуникациите ще станат още по-лоши с настъпването на времето Зулу.
— Зулу? Какво е това? — не разбра Джоди.
— Полунощ, по Гринуич. Горедолу след седемнадесет минути. Тогава очакваме европейският Интернет да сдаде, но засега част от него продължава да работи.