Джод посочи един от екраните.
— Това е група от ръководители на железопътен транспорт. Доста особено е, защото или пишат на родните си езици, или на кошмарен английски. Излиза, че в Италия влаковете са спрели, защото компютрите отчитат датата и времето на всяка контролна дейност. Когато системата е отказала, спряло е и функционирането на диспечерските пунктове. В Германия и Франция този вид транспорт е останал без електрозахранване. В Холандия компютрите в локомотивите излезли от строя и вагоните спрели. В Австрия радиокомуникациите с влаковите инженери прекъснали, щом предавателите излезли от строя. Не се предполагаше да се случи нищо подобно, но то все пак стана. И така е навсякъде с изключение на Китай — там се случиха няколко лоши катастрофи; и влаковете им са спрели, което само по себе си е достатъчно лошо.
Когато влаковете не вървят, няма доставка на въглища, на зърно, на части, които да бъдат сглобявани в заводите. Голяма каша.
Той направи жест към екраните и като ги сочеше един по един, поясни:
— Системите за водоснабдяване, за атомна енергия, за телекомуникациите, за контрол на въздушния транспорт, на НАТО — Рони влезе в мрежата им, което й бе доста забавно. Я да видим — този тук вече е скачен с Централата за космически изследвания — още един шедьовър на Рони, а този, последният, е свързан със североизточния ни електрозахранващ пръстен. Добре дошла в централата за борба с проблем 2000.
— Всичко това е невероятно — възкликна Джоди. — Толкова време никой не е заподозрял какво се върши тук.
— Док се държеше като фанатик относно секретността. До този момент.
— О, по дяволите! — изруга Джод.
— Какво стана?
— Виж. — Джод посочи монитора за ядрената енергия. — Една телевизионна станция съобщи, че руски войници нахлули в ядрена електроцентрала и със сила принуждават инженерите да я държат в работен режим, без самите те да разбират нещо. В Мурманск морски пехотинци нахлули в атомна електроцентрала и убили охраната, а един от инженерите се е заключил в помещението на системата за безопасност и чрез мониторите там наблюдава какво става из централата. Разполага с компютър и е влязъл в мрежата; пише на развален английски. Установил е пряка връзка със сателит, затова не е зависим от местните телефони, които и без това не работят. Всъщност не е напълно наясно какво става, освен че морски пехотинци са избили всички други в контролната зала, а централата започва да не функционира нормално. Разполагат със сензори, които следят топлината в котлите, помпите и тръбите; компютри сравняват температурата с аналогични данни, фиксирани на други дати, но някъде преди пет минути се оказало, че няма база за сравнение. Това компютрите възприемат като авария и се опитват да прекъснат работата на електроцентралата. Верижната реакция в реактора трябва да бъде спряна, да се вкарат контролни пръти. Когато няма верижна реакция, няма топлина, няма пара, турбините спират, няма мощност. Проблемът е, че контролните пръти са спрели насред път, защото компютърът, управляващ движението им, се е объркал от противоречивите данни, които постъпват в него. В тръбите се натрупва радиоактивна пара, налягането е огромно. Ще се взриви. Именно затова буквално всички реактори на планетата бяха спрени при контролирани условия. Или поне се надявам да е станало така. Има обаче доста военни реактори, които никой не контролира. Джоди сбръчка нос.
— Не разбрах и думичка от тези обяснения, но не ми звучи много розово.
— Много по-лошо е отколкото в Чернобил — заключи Джод.
Тя се наведе и прочете няколко реда.
Трябваше вземем мерки преди това стане.
Налягането се увеличава непрекъснато в клапаните и преди два дни те не издържали изпитание, но бригадирът каза, че няма пари да бъде подменен. Искам да се застрелям, но нямам пистолет.
Като си даде сметка, че човекът в Мурманск описва машината, която ще го убие, Джоди стисна реверите на сакото си.
— Господи!
— По планетата се разиграват хиляди подобни истории — обади се Джод. — Това е просто една от тях.
— Каквото ще става, ще става — обяви Каролин. — Не може хем да сме сантиментални, хем да си гледаме както трябва работата.
Отидоха до работното място на Рони. Върху екраните се виждаше състоянието на градското водоснабдяване. Потреблението бе нормално за петък вечер. Хората се къпеха и се приготвяха за голямата нощ. Резервоарите бяха пълни и функционираха възможно най-добре за вероятно най-допотопна водоснабдителна система в света, но в контролния център в Куинс цареше паника. След като видяха как водоснабдяването по цял свят спира, операторите разбраха пред колко сериозен проблем са изправени.