Рони поклати глава и посочи купчина бутилки с вода в ъгъла.
— На покрива имаме резервоар с двадесет хиляди литра вода и още хиляда бутилки в мазето. Всичките ще са ни нужни. Каузата на водоснабдителната компания е загубена.
— Е, никой не знае — предпазливо се обади Каролин.
— Напротив — възрази й Рони. — Аз знам. Водата ще продължи да пристига в града. Това се дължи на гравитацията. Проблемът е водите да се изведат от града.
— Не забелязваш ли оптимизма на Рони? — попита Каролин и поведе Джоди към мястото на Бо.
— Извинявай за грубото ми държане — посрещна Бо Джоди.
— Бо е нервен, защото това е главното събитие — провлачено подхвана Каролин. — Тук е концентрирана захранващата компания „КонЕд“, която осигурява електричество за Ню Йорк. Това на практика е горещото място. Бо ще седи на него и ще се опита да спаси Ню Йорк. Какво ще кажеш? Ако не успее, ще го убием. Нали така, Бо?
— Нищо няма да спася, ако не ни се обади Висок волтаж.
— Точно така — завърши Каролин. — Имаме малък проблем.
Доналд Копланд се опита да се прибере вкъщи, като прекоси Таймс скуеър, но не успя да мине през тълпите. Ходеше из града с унесен вид и съвсем загуби представа за времето. Часовникът му „Ролекс“, на стойност двадесет хиляди долара, беше изчезнал. Сети се как спря по средата на Бруклинския мост, свали го, накани се да го захвърли, но после го натика в джоба и продължи да върви. После нещата малко се пообъркваха. Помнеше опашки пред бакалници и деликатесни магазини, където навсякъде го посрещаха надписи „Плащане само в брой“. По Пето авеню попадна на хлапе, което продаваше кутийки бира за по десет долара; тъкмо с него размени часовника си за една. Не искаше да знае колко е часът. Хлапето остана доволно. Невероятни тълпи имаше във всички квартали в центъра на града. Побоища. Пияници. Ченгета. Мъже и жени правеха секс в колите. Все едно един полудял Рим по времето на Нерон. По телевизор във витрината на някакъв магазин забеляза, че Рим на папа Йоан Павел II също е толкова полудял. Откачил във връзка с настъпването на новото хилядолетие се бе опитал да застреля папата. Докато Копланд гледаше, италианската полиция сгащи похитителя, ала междувременно той успял да убие три ченгета, а накрая сам си тегли куршума. Видя и друг репортаж — май съобщаваха за тежка ядрена катастрофа в Русия, но не бе съвсем сигурен. Притискани от времето и в желанието си да представят най-последните събития, много репортажи се излъчваха в суров и нередактиран вид: съобщаваше се за доста измислени бедствия или фактите се предаваха толкова невероятно изопачени, че нещата изглеждаха много по-лоши от действителността. Никой от репортерите нито разбираше, нито обясняваше техническите подробности и нямаше начин истината да бъде отделена от измислицата.
Без да е напълно сигурен как точно се е озовал там, Копланд видя, че се намира на 38-а и Девето авеню пред локала „Спортен бар и грил“. Над вратата висеше надпис на ръка: „Довечера купон в чест на края на света.“ Две млади жени в сини джинси и отрупани с бижута излязоха от заведението, като му дадоха възможност да зърне тълпата вътре: телевизори, смях, танци. Разхлаби вратовръзката си, разкопча най-горното копче на ризата; като по чудо намери свободно място на бара.
Трима бармани работеха на бързи обороти: наливаха алкохол по чашите, цедяха лимонов сок, раздробяваха лед. Изпотени сервитьорки разнасяха препълнени табли, без да откъсват очи от осемте големи телевизора, пръснати из широкото помещение.
— Скоч — провикна се той към единия барман. — По-добре направо двоен.
Докато по телевизията предаваха бедствията по света, тумба от предимно пияни младежи ликуваше. На екраните се появи Париж, Града на светлините, сега потънал в тъмнина. Във френската столица прожектори, захранвани от генератори, пробиваха дупки в небето над Шанз Елизе. Под Триумфалната арка със самотна синя светлина светеше вечният огън на Гроба на незнайния войн. По грандиозния булевард течеше поток от светлини на коли, но сградите бяха тъмни, а стълбовете на уличните лампи изглеждаха като колове по тротоарите. Камерата улови изплашените очи на полицай, който се опитваше да регулира движението — в един момент той се отказа и побягна, като при това изгуби шапката си. Истерични хора тичаха във всички посоки. Серия от говорещи лица смени кадъра от центъра на града, а после показаха националния стадион на Франция в квартала Сен Дени. Построен за световното първенство през 1998, стадионът бе напълно осветен и заобиколен от множество диво лутащи се автомобилни светлини.