Тълпата в бара, изпаднала в делириум, избухна в смях и възторжено започна да припява: „Да ги шибаме французите. Да ги шибаме французите!“ Беше отблъскващо и перверзно; Копланд реши, че е толкова логично, колкото всичко останало. В следващия миг режисьорът на предаването се насочи към обръщението на френския президент, който изглеждаше смаян и силно потресен под импровизираното осветление. Посетителите в бара го освиркаха. Някой се провикна: „Никакви политици! Никакви политици!“ — и един от барманите се зае да сменя каналите. Автомобилни катастрофи, обгърнати от пламъци химически заводи, потъващи лодки в река, семейства, сгушили се сред смразяващ сняг. Движението на влаковете през континента се бе свело до пълзене, в Западна Европа били преустановени всякакви полети на военни самолети, след като шестима генерали от германските военновъздушни сили се разбили със самолета си в планина в Бавария. Стотици кораби в Средиземно и Балтийско море бяха останали без никакъв контрол. Нефтени кули в Северно море бяха спрели да изпомпват, а една бе в пламъци.
В задната част на помещението избухна свада; всички се извърнаха и видяха как млад мъж без сако заля лаптопа си с горивото от запалката и го възпламени.
— О, по дяволите! — възнегодува главният барман. — Това вече е прекалено. Изгасете го веднага!
Стария Мислител го чакаше на петдесет преки оттук с ново съобщение от ада. За Копланд беше наложително да се прибере вкъщи. Той се обърна отново към питието си и изведнъж се озова лице в лице с чифт страстни кафяви очи, пълни устни и твърди гърди, опрени в неговите.
— Честита Нова година — поздрави тя. — Не е ли чудесно? Казвам се Хелън. А ти?
— Дядо Време — отвърна той, спускайки поглед към бюста й.
— Ти лошо момче ли си? — попита тя.
— Трябва да си вървя — обяви той.
— При малката женичка и дечицата ли? Днес е Нова година. Отдай се на изкушението. Бъди лош.
Тя го целуна, като впи език в устата му и сграбчи слабините му — от изненада той подскочи и разля питието си върху гърба й.
— О, Господи! — изпищя тя и се отдръпна от него.
— Съжалявам.
— Смотан скапаняк!
Излезе със залитаща стъпка, пое си дълбоко въздух и тръгна по тротоара. Тълпите около него не намаляваха. Лош ли си? Що за въпрос е това? Какъв човек е в състояние да зададе подобен въпрос? Погледна към някаква витрина и забеляза, че цялата е изпълнена с книги за вълци: зоологически книги, екологични книги, руски народни приказки. „Вълкът, който никога не плачел.“ „Дивото зове.“ „Петя и вълкът.“ Изпита внезапна потребност да завие, погледна нагоре и видя лунния сърп над Манхатън. Отвори уста и изви високо и продължително с цяло гърло. Никой не забеляза, защото целият свят виеше с него.
В Религиозното светилище на хилядолетието на територията на 24-ти участък върху капитан Ед Гарсия се стовариха малко повече неща, отколкото очакваше. Когато сподели пред пожарникарския началник желанието си да привлече всички откачени на религиозна тема в Ню Йорк и по този начин да ги събере на едно място, се изрази фигуративно. За момент бе забравил, че каквото и да кажеш в Ню Йорк, ще се намерят цял стадион хора, които ще го възприемат буквално. С настъпването на нощта природата на тълпата се промени. Музикалните групи спряха да свирят и семействата се прибраха вкъщи, за да избягат от студа. Стотици пияници се изсипваха в центъра на града — често пристигаха и крайни религиозни фанатици, изповядващи всевъзможни религии. Половината бъбриви свещеници от цял Ню Йорк също се появиха, ораторите ставаха все по-бурни, а най-самоотвержените приеха обявяването на Светилището като разрешение да се преборят с всеки противник на възгледите им. Заредена с телевизори и алкохол, нощната тълпа не проявяваше никаква благосклонност към когото и да било.
— Вие причинихте това, грешници такива. Това е Божието наказание за злините ви.
— Нищо не съм причинил, глупак такъв.
— Ще гниеш в ада.
— А тук не е ли същото? Ха, човече, та ти си тук. Това е достатъчно противно.
Вместо вселенски събор, както Гарсия си бе представял, капитанът сега разполагаше с бели и чернокожи, взели на въоръжение Библията в безумния си порив. Антисемити използваха евангелията като злокачествена отрова в несекващото преследване на евреите; в горната част на Уест Сайд католици и протестанти възобновяваха древните си свади. В най-гъвкавия културен център на света всяка словесна атака провокираше бърз отговор от засегнатата страна. Не мина много време и всички се оказаха обидени от едно или друго. Подсвиркванията и подигравките прераснаха в юмручни удари. В Ню Йорк в края на XX век — Гарсия добре го знаеше — автоматични оръжия можеха да се появят всеки момент.