По нареждане на Гарсия полицаите надянаха бронирани жилетки и престанаха да проявяват толерантност към нетолерантните. В килиите на неговия участък затвориха двама господа в бели роби (и единият, и другият твърдеше, че е Исус), седмина членове на „Арийската нация“, обвинени в опит за убийство, шестима от бандата на 129-а улица, арестувани за незаконно притежаване на оръжие, и толкова много пияници, че никой не желаеше да ги брои. Долният етаж на участъка гъмжеше от тъжители, подаващи оплаквания, други търсеха изчезнали приятели и роднини; имаше дори и неколцина, които желаеха да попаднат в затвора, защото се страхуваха от изгасване на осветлението, а били чули, че участъкът разполага с генератор.
Похищението срещу папата дозасили религиозната истерия. За щастие архиепископът се завърна в катедралата „Свети Патрик“, преди антикатолическият евангелистки пастор да стъпи на стола по средата на булеварда и да обяви, че всъщност папата е самият Антихрист.
Облечен в роба и с горящи от омраза очи, той обяви по мегафона: „Онова, което се случи в Рим тази вечер, е знак от Бога да изгорим папските църкви до основи“, но преди да успее да изрече следващата дума, някакво тяло скочи от тълпата и повали и двамата върху твърдия асфалт.
— Ако бяхме в Ирландия, щях да те убия! — изкрещя нападателят и изявлението му се оказа достатъчно неколцина ирландски протестанти побойници да пристъпят към действие.
Абсолютно изневиделица авеню „Амстердам“ се превърна в кървава арена, сякаш се намираха в Белфаст. Осем полицаи се намесиха в кавгата, арестуваха четирима пияни мъже, отнеха три пистолета и отпратиха един подлудял пастор с линейка.
Ядосан, че щастливото му хрумване се превърна в боклук, Гарсия издаде заповед да спрат високоговорителите и енергично да се конфискуват оръжията. Събра отряд от тридесет полицаи и няколко минути преди седем часа редица от нервни полицаи, предвождани от Гарсия, тръгна бавно да разчиства насъбралите се по авеню „Амстердам“.
Една бутилка полетя от тълпата и се разби в краката на капитана. Гарсия погледна към гневните лица и не разпозна никого от своя участък. Познаваше хората си — добрите, по-лошите и най-лошите. Ала сега улицата му бе пълна с непознати, чужденци, и повечето бяха бели. Зачуди се какво ли е станало с пастора, който започна цялата история. Запита се защо религията така бързо се превръща в предразсъдък и е готова да съди. Космически въпроси. Не разполагаше с време да намери отговора. Религиозното светилище на хилядолетието на територията на 24-ти участък се бе превърнало в оазис на войнствени пияници.
Пусна нареждането по редицата:
— Сложете противогазите.
Полицаите се придвижваха напред, но тълпата оказваше съпротива.
— Разпръснете ги — заповяда той и облак сълзотворен газ се понесе към множеството по улицата.
13.
Док бе поставил видеокамери из стаята, за да запише великия експеримент, който членовете на Среднощен клуб щяха да проведат. Но понеже Джоди и без това нямаше определена задача, той прецени, че материал, заснет от камера на ръка, ще прибави известен стил на документацията. Разтършува се из шкафовете и чекмеджетата, за да намери приличен апарат „Сони“ с автоматичен фокус.
— Използвала ли си някога такава машина?
— От години не съм.
Даде й бърз урок и накрая тихо каза:
— Просто направи записа и запази въпросите си за после.
— Дадено!
Погледна през визьора и огледа стаята.
— Включена ли е? — попита тя.
— Виждаш ли нещо? — Да.
— Значи е включена.
— Сигурен ли си?
— Само натисни спусъка и стреляй.
Той пусна тиха музика, седна на един от удобните столове в залата и се обърна към камерата. Джоди погледна през визьора, фокусира върху Док, придобил весело професионален вид в набързо облеченото сако от туид и с вратовръзка.
— Когато започна да говоря, задръж обектива върху мен, а когато се движа, ме следвай и снимай всичко, което ти се стори интересно. Винаги можем да монтираме и редактираме материала по-късно. Готова ли си?
— Да.
— Действията ни в момента твърде приличат на предварително подготвен сценарий — продължи той. — То е своеобразна подготовка за събитията по-късно довечера. Готова ли си, Джоди?
— Да.
— Музиката готова ли е?
— Готова е.
Док погледна право в камерата и започна:
— Остават три минути до полунощ по Гринуич, на 31 декември 1999 година. След сто и осемдесет секунди Бит Бен ще отбележи дванадесет часа над Темза и XX век ще свърши във Великобритания. В лондонското предградие Гринуич, в бившия дом на Кралската обсерватория и по тази причина дом на първия меридиан, разположен на 0 градуса дължина, прави телството на нейно величество празнува непосредственото настъпване на новото хилядолетие в юбилейния Купол на хилядолетието — център на най-величествените тържества на фестивала в Европа, посветен на хилядолетието. Междувременно в небето горе точно в този миг осем хиляди деветстотин петдесет и четири тела кръжат в орбита около Земята. Едно от тях е Луната, близо осем хиляди са парчета от космически отпадъци, умрели сателити и използвани части от ракети.