Останалите са самоуправляващи се изкуствени сателити — важни компоненти за глобалните комуникационни системи. Сателитите са неразделна част от националната отбрана на редица държави, основен компонент за телевизионните излъчвания, за трансфер на данни между отделни корпорации или за международни банкови преводи. Посредством сателитите проучваме метеорологичните условия и научаваме новините, както и универсалните стандарти за датата и часа, което позволява на телефонните компании да се свързват помежду си. Всички сателити в небето се контролират от радиопредавателите на седемдесет и пет контролни станции, разположени на земята. Излъчваните и приеманите радиосигнали се обработват от компютри. Както ни е добре известно, компютрите не са равностойни. И нещо още по-важно — целият софтуер не е равностоен. Някои сателитни компании прилагат съвременни технологии, оборудвани със софтуер, напълно годен да се справи с вируса на хилядолетието. В повечето сателитни системи обаче, особено влезлите в ескплоатация преди няколко десетилетия, за обработване на потоците от излъчвани към и пристигащи от сателитите данни в употреба е и твърде остарял софтуер. Доста военни и комерсиални наземни станции продължават да използват стари компютърни програми поради една достатъчно основателна причина. Те функционират. Винаги са работили, а в рискованото контролиране на сателитите всичко, което работи, се съхранява. През ранните дни на орбиталните полети програмите за сателитен контрол често са били нахвърляни върху хвърчащи листчета, впоследствие ръчно превеждани на машинен език. Цялата тази „документация“ е била захвърляна, щом е било изобретявано нещо по-ефективно на нейно място. След успешно критично изпитание изцяло самоконтролиращите се програми прониквали във всички програмни продукти и много от тях все още служат на страните, които поддържат присъствие в небесата. При липсата на документация дори най-съвременните и прецизни програми за борба с проблем 2000 никога няма да открият милионите заплашени от вируса чипове из старите системи. Редица проблеми при наземния контрол на сателитите са преодолени, но понеже въпросните съоръжения никога нямат почивен ден, една наземна контролна станция никога не може да преустанови работа, за да провери изцяло софтуера. Във всички институти на земята, които имат отношение към космоса, операторите и инженерите, помагащи на пиленцата да хвърчат, знаят какво се задава и са наясно, че то ще се случи в полунощ по Зулу.
Спря лекцията си, за да извика към застаналия до аудиоконтролните уреди Джод:
— Пускай!
Тътенът на началните акорди от увертюрата на соната „1812“ се чу по високоговорителите. Членовете на Среднощен клуб се събраха за първото значимо събитие, което пряко ги засягаше.
Джод започна да брои:
— Четири, три, две, едно… Зулу!
— Зулу — провикна се и Док.
— Зулу! — обадиха се в хор и останалите.
Сепната от оглушителния шум, Джоди отмести поглед от визьора, посъвзе се и тръгна наоколо, за да заснеме събитията.
Ейдриан се присъедини към духа на момента, като отиде да зяпа екраните на Джод, един от които бе свързан с вътрешните комуникации на разположената в Колорадо Спрингс Централа за космически изследвания, контролирана от военновъздушните сили на Съединените щати.
— Никога няма да видят това по телевизията — подхвърли Ейдриан.
Сега Джод пое текущия коментар:
— Една от военновъздушните бази е натоварена с мисията всекидневно да следи космическото пространство и как работят сателитите на Министерството на отбраната. Под неин контрол са близо деветдесет космически съоръжения, свързани със сателитите чрез девет наземни станции, като тези в Тула, Гренландия, Хавайските острови и остров Диего Гарсия в Индийския океан. Поне така постъпваха досега. И проверяваха системите. СРРП, или по-известна като Система за ранно радарно предупреждение, засега издържа. От Колорадо Спрингс локалният контрол на въздушния трафик действа… действа… излезе от строя. Радарите не ловят.