— По дяволите, Допи. Винаги ми се е искало да направя точно това. Уау!
Копланд разтърка рамото си, където откатът на пушката го бе ударил, и промърмори:
— Прецакан съм.
Гласът на Док отново долетя от високоговорителите.
— Можеш да застреляш всички телевизори в къщата, ако разполагаш с достатъчно муниции, Допи, но така ще изпуснеш представлението.
— Чуваш ли ме, копеле такова?
— Естествено. Домът ти се подслушва. Има и камери. Да ти кажа ли къде са? Няма нито една из баните ти.
— Допи, какво, по дяволите, става тук? — попита Спилман. — Какво значи всичко това?
— Искаш ли да му обясниш, или аз да го направя? — обади се отново Док. — Вероятно на господин Спилман ще се стори забавна историята за прочутите разбойници Бъч Касъди, хлапето Съндънс и „Чейс Манхатън банк“.
— Допи, за какво приказва той?
— Джонатон — заговори Копланд, — ти си добър, почтен човек. Отдавна сме приятели. Може ли да използвам пушката ти, за да се застрелям?
— По дяволите — не. Я си ми я дай.
Копланд отстъпи назад, но Спилман не се поколеба: сграбчи оръжието и го издърпа от ръцете му.
— В какво си се забъркал, Допи? Какви ги приказва този тип?
Копланд рязко го прекъсна:
— Не се ли тревожиш за Шърли? Ще превърти, ако не й се обадиш или не се прибереш.
— И какво от това? Тя и без това превъртя. Искам да знам защо сме заключени тук, в къщата ти.
— Смяташ ли за уместно да проверим всички прозорци и врати?
— По-късно, Доналд. Кажи ми какво става тук!
— Кажи му! — настоя и Док.
Копланд видимо не знаеше къде да си намери място от смущение. Гледаше ту към разбития телевизор, ту към приятеля си и накрая процеди през зъби:
— Ограбихме шибаната банка.
— Какво сте направили?
— Чу ме.
Спилман премигна няколко пъти.
— Почакай минутка. Да, разбира се. Разполагаше с достъп до всички кодове, до най-тайните сметки, всичко. Не, не е възможно. Не сте го направили. Ах, каква лисица си. Страхотно копеле си. — Той здравата потупа Копланд по рамото. — Точно така — оберете скапаната банка. Защо, по дяволите, не?
— Доналд — намеси се Док лаконично. — Да?
— Никой не е ограбвал никаква банка.
— Моля?
— Допи, най-добре да го знаеш от сега — всичко беше измама. Не е имало обир. Лъгах те през цялото време. Това е всичко.
— Не.
— Да.
Спилман се уплаши приятелят му да не получи удар. Очите му щяха да изскочат, лицето му стана мораво, няколко пъти си пое дълбоко въздух; после по лицето му се изписа спокойно изражение и той се облегна върху плота в кухнята.
Спилман огледа тавана за скрити камери и реши, че е в отдушника на климатичната инсталация високо горе в ъгъла. Посочи натам.
Копланд погледна натам и каза на Док:
— Измама? Будалкал си ме?
— Да.
— Шегичка?
— Да.
— А „Чейс“? Вирус ли постави в системите им?
— Не, разбира се.
— И направи всичко само за да ми разбъркаш мозъка? — Да.
— Копеле такова.
— Гледай на случилото се както желаеш, но никога нямаше да успеем да го осъществим. Щяха да ни хванат. Това е то.
А и освен това парите не са ни нужни. Съжалявам, че те разочаровах, но нямаше начин да бъдеш най-големият банков обирджия за всички времена. Не можеш да тържествуваш, но и не можеш да изпитваш вина. На чисто си, Допи, момчето ми.
Алчен негодник си, но не си направил нищо незаконно. Би трябвало да ми благодариш. Не се притеснявай. Бизнесът върви страхотно. По-рано тази вечер Мария Маранело продаде пакет програмни продукти на хамбургска частна банка за не знам колко милиона. Понеже оттогава повечето сателити не работят и в Хамбург няма електричество, не съм напълно сигурен как ще финализираш договора, но ти ще измислиш начин, убеден съм.
Копланд седна на едно от високите столчета примирен и победен. Спилман наля две чаши уиски и без да вдигат тост, двамата пресушиха чашите.
— Браво, момчето ми — обади се Док. — Пийни си. Нещата не са така мрачни, както изглеждат.
— Хамбургската частна банка ли каза?
— По пет долара за метър — новата ти тарифа. Повярвай ми, Доналд — парите на „Чейс“ не са ти нужни. Има видеозапис в апарата в хола. Ще ти е интересен, струва ми се, а и си заслужава времето ти. Ще ви се замаят мозъците, господа, и след като го изгледате, отново ще поговорим. Наслаждавайте се на представлението. Нарича се Среднощен клуб. вестник на предстоящите събития. Малцина разбираха как тези деликатни космически механизми се отразяват върху живота им, но всички съзнаваха, че телефоните не функционират както трябва. Местните телевизии продължаваха да излъчват в ефир, но милиони телевизори вече не приемаха. Придържайки се към новогодишната програма, „Ню Йорк 1“ предаваше на живо от „Медисън Скуеър Гардън“ посредствено шоу на Барбара Стрейзънд, друга станция излъчваше от стадион „Джайънтс“ мача между Небраска и Алабама за официалната купа на хилядолетието. Концертите и футболът обаче сякаш бяха изгубили свята популярност. Хората искаха новини, ала точно в момента, когато кривата на пораженията в Европа стигна своята кулминация, те внезапно спряха и оставиха милиони телевизионни зрители пред апаратите да се чудят какво ще става оттук нататък. Вирусът на хилядолетието бързо и мълчаливо прекосяваше Атлантическия океан и това правеше идването му още по-ужасяващо.