— Ние сме далеч по-добре подготвени за кризата от всяка д\2а държава — обяви президентът с най-убедителния си тон. Похарчили сме стотици милярди долара. Най-умните хора на Америка са работили по проблема и ние сме уверени в техните способности. Някои неща ще спрат да функционират — това е сигурно, но ще ги накараме отново да заработят при първа възможност.
Той любезно прикани всички да се разотидат по домовете си и да запазят спокойствие. Да си сътрудничат със съседите. Не грабете, каза той, защото това не е проява на добросъседство. Призова губернаторите на петдесетте щата и на Пуерто Рико да се нагърбят с отговорностите си и да използват Националната гвардия, за да поддържат реда.
— Вашите местни власти познават положението там подобре, отколкото ние тук, във Вашингтон — заяви президентът.
— Имайте доверие в ръководителите си.
— Тогава защо имаме президент? — попита Джоди. Док обмисли отговора си за миг и заяви:
— Никой вече не си спомня.
В 21,30 движението към и от Манхатън достигна критичната си маса. Нищо не се движеше по мостовете или в тунелите. След като часове наред стояха в задръствания, бензинът на стотици хора свърши и те започнаха да изоставят колите си — така задръстиха всички алеи и на практика изолираха острова. Движението в центъра на града, по мостовете и тунелите не бе по-добро. Някъде колите продължаваха да пълзят — шофьорите не преставаха да натискат клаксоните и да си подават бутилки шампанско през прозорците на колите.
Верни на бродуейската традиция, че представлението трябва да продължи, тържествата около Таймс скуеър следваха предварителния план. Оркестри свиреха, хорове пееха, двадесет и четирите огромни видеоекрана показваха екстравагантни гледки от тържества в други части на града. Зяпачите по улицата имаха възможност да зърнат част от галатържествата в Световния търговски център, в „Плаза“ и в музея „Метрополитън“. Диаманти проблясваха под ярките светлини. Сенатори и съдии във фракове се усмихваха пред камерите и излъчваха илюзията за мощ и сигурност.
Заплануваната нощна регата стартира според обявения час под първите фойерверки над река Хъдсън. Флотилията от плавателни съдове, изцяло оборудвана с модерни навигационни апарати, зависеше изцяло от сателитите, които вече не предаваха, но това не представляваше проблем за опитните моряци. Един от корабите обаче, мексиканският „Емилиано Сапата“, се командваше от млад лейтенант, получил капитанската си книжка благодарение на политически връзки, а не на флотски умения; той почти веднага удари гръцкия кораб „Маратон“ близо до спортния комплекс на 23-та улица. Под водопада от фойерверки и чудеса на пиротехниката плавателните съдове зад сблъскалите се кораби правеха отчаяни маневри, за да не попаднат в катастрофата, и съвсем скоро тържествения парад по реката се превърна в пълен хаос. Водата побеля от пяната, образувана от бясно въртящите се винтове при дадения заден ход, и малките лодки, които съпровождаха корабите, се замятаха по вълните. Насред бъркотията, настъпила в реката, бреговата охрана откри, че радарните системи за контрол на движението не функционират пълноценно — те също зависеха от сателитите. Радарите отчитаха погрешни координати. Сенки и отражения се възприемаха като неподвижни обекти. Радистите започнаха да известяват капитаните на тридесет и седемте кораба из Атлантическия океан, които бяха на път към нюйоркските кейове, за възникналите трудности само за да узнаят с ужас на свой ред, че тридесет от тези плавателни съда също не разполагат с надеждни радари. В апаратурата дори на обикновените съвременни кораби има над триста вградени чипа и още поне две дузини контролни, които реагират на датата и часа, а почти всички операции на борда са автоматизирани и компютризирани. Часовниците на повечето кораби са нагласени по Гринуич, така че настъпването на новото хилядолетие в Лондон бе отбелязано и от техните компютри. Десет кораба мигом изгубиха способността си да се движат. Двигателите им спряха. Четири от тях пострадаха и поради срив във всичките им контролирани от компютри системи; те останаха да се носят по течението без радар, без комуникации, без управление.
Фойерверките не преставаха. Избухващите кълбета и звезди нямаха силиконови транзистори, които да спрат мига на славата им. В резултат на това хората във високите сгради наблюдават брауновото движение на корабите, докато объркването в пристанището не преставаше да расте. Огромен товарен кораб се вряза в остров Либърти, друг налетя на кей при Брод стрийт, точно под Бруклинския мост, а кораб, натоварен с нови мерцедеси, се натъкна на западните пилони при моста Веразано-Нароус. Мостът издържа. Носът на кораба започна да се накланя. Колите, безупречно херметизирани от опитните ръце на работниците в Стария континент, останаха сухи отвътре.