Георги Стоев
ВИС-2
На Жаки,
от тати по случай
рождения й ден!
12.12.2006 г.
ГЛАВА 1
Митака се завърна от Унгария с влак. Преди това известно време пребивава в Германия, където с Поли изпълниха пет поръчкови убийства. Това за сетен път го убеди, че така бизнес не се прави. Слезе на гарата гладен като уличен пес и веднага хукна да си търси работа.
Намериха му я офицерите от УБО.
— В България от известно време се вихри Илия Зъбчето — осведоми го първият, с когото влезе във връзка.
— Тази шушумига съм я въргалял по тепиха, когато съм си поисквал — отвърна Митака.
— Да, но той се занимава с контрабанда на цигари.
— И какво трябва да направя?
— Трябва да му ограбиш склада. Ние ще ти кажем къде се намира.
— Защо искате да го ограбя, след като вие сте му дали този бизнес? — попита Митака.
— Искаш ли да работиш, или не искаш? — ядосаха се офицерите. — Вземи този пистолет и събери приятелите си.
— Нямам никакви приятели. Дайте ми автомат!
Следващата вечер Митака вече беше пред склада за цигари. Наблюдаваше внимателно цялата процедура по товаренето на цигарите, а сетне успя да проследи и маршрута на камиона. Двайсет и четири часа по-късно реши да действа. Все пак гладът бе по-силен от страхът. Изстреля един откос към камиона и накара цялата охрана да легне по очи. Те бяха с пушки-помпи. Митака ги изрита встрани, след което се качи на шофьорското място и потегли към мястото, което му бяха посочили офицерите от УБО.
— Какъв е моят процент? — попита той.
— Няма процент — отвърнаха му. — Наели сме те да свършиш работа. Така оставаш жив.
През следващите дни Митака изпадна в пълно отчаяние. Нямаше никаква представа, че ченгетата го наблюдават внимателно. Те знаеха за неговия твърд и непреклонен характер и искаха да видят дали са го пречупили. В крайна сметка той се прибра при баща си на село. Направи го повече по инстинкт, отколкото целенасочено. Всички се прибират в бащините си къщи и се крият под полата на майка си, независимо от годините си. Митака обаче не подозираше, че ченгетата знаят къде се намира. А те пристигнаха в най-неподходящия момент — когато цепеше дърва на двора.
— Тръгваш с нас! — нареди му очевидно главното ченге.
— Само да се преоблека — опита се да влезе в къщата Митака.
— Нищо не ти трябва — натовариха го в колата ченгетата.
Закараха го директно в София, във виенската сладкарница на Японския хотел. Там той с изненада видя, че срещу него седи Илия Зъбчето.
— Ето кой ограби склада ти — представи го главното ченге.
— Много мило! — усмихна се Илия.
— Ще работите заедно. Каквото било, било — оттеглиха се ченгетата и оставиха Митака сам с човека, когото бе измародерствал.
Илия не обичаше силовите играчи. Помнеше Митака от „Олимпийски надежди“. Там всички си имаха проблеми с него. Обичайната фраза когато го видеха, беше: „Иде Мите, ще ни ебе дните!“ Но нямаше къде да мърда.
Още на другия ден му даде офис в хотел „Орбита“ и назначи към неговата служба Стоил и Любо. По-късно се присъедини и Сашо Сандокана.
— Стоил ще ти бъде секретарка — каза му Илия.
— Може ли някоя по-засукана мома? — запита Митака.
— Момите правят бели — отряза го Зъбчето. — А Стоилчо ще ти вдига телефона и няма да те изкушава в леглото.
Стоил и Любо си имаха стабилни професии — бяха бивши музиканти в милиционерския духов оркестър. Сашо Сандокана преди години караше „Тир“ с контрабандни стоки под закрилата на УБО. Иначе службата им се водеше РК агенция.
— Аз съм ви началник — опита се да ги озапти още на втория ден Митака. Той беше първичен, изключително смел, но нищо не разбираше от бизнес. Нямаше представа къде се намира.
— Какъв началник си ни ти, бе? — контрира го Стоил. — Ние сме най-големите горивари в държавата.
— Това пък какво е?
— Няма бензиностанция, която да не зарежда от нас. След седмица Митака се обзаведе с още един служител. Представиха му го като Пацо Фалконети.
— Ти пък какъв си? — озъби му се ядосан Митака.
— Аз съм ти охрана — заяви онзи.
— И какво си правил досега?
— Вдигах тежести.
— Добре, вдигачо на тежести. Престани да ходиш подире ми като пале и се заври в някоя зала.
— Ти не си шефа! — дръпна се Пацо.
— Сериозно?
— Стоил е босът.
Митака побесня. Нахлу в секретарската стая и започна да млати Стоил където свари.
— Ти ли си ми шефът бе, кретен такъв? — разкрещя се той. — Нали си ми секретарка?
— Не ме пипай — опъна се Стоил, макар че не умееше да се бие. Нямаше силата на Митака. Освен това беше много страхлив. Но точно в този ден се държа мъжки.