— Започвам да разбирам какво искате да кажете — казах аз.
Той почервеня и в очите му светнаха огънчета.
— Но, от друга страна — каза той, — точно сега можете да ми свършите една работа. За вас може да се окаже полезно да ми сътрудничите. Може да ви бъде от полза да не си пъхате носа, където не ви е работата.
— Каква ще бъде по-точно ползата? — попитах аз.
— Може да е полезно за времето и здравето ви.
— Чувал съм тази песен. Само не си спомням как се казваше.
Той остави ножа за отваряне на писма и извади от бюрото си гарафа от шлифован кристал. Наля си от нея в една чаша, изпи я и върна гарафата обратно в бюрото.
— В моята работа — каза — гангстери колкото искаш. А полугангстери с лопата да ги ринеш. Така че вие си гледайте вашата работа, аз ще си гледам моята и няма да имаме неприятности.
Запали цигара. Ръката му леко трепереше. Погледнах към дългия мъж в другия край, подпрял се на стената на задните крака на стола си като безделник в провинциална кръчма. Седеше, без да помръдне, дългите му ръце провесени надолу, а лицето му — набраздено, посивяло, безизразно.
— Някой спомена нещо за пари — обърнах се към Морни. — За какво ще бъдат платени? А тирадите ви дотук са ми ясни. Опитвате се да ми внушите, че можете да ме сплашите.
— Ако продължавате в този стил — каза Морни, — само ще си спечелите оловни копчета за сакото.
— Представете си — казах, — горкият стар Марлоу с оловни копчета на сакото.
От гърлото на Еди Пру излетя сух звук, който можеше да мине и за хихикане.
— А що се отнася до това да си гледам моята работа, а не вашата — продължих, — може да стане така, че моята и вашата работа да се поомесят. Не по моя вина.
— По-добре да не се омесват — рече Морни. — И по кой начин мислите, че може да стане това?
Той вдигна бързо очи и пак ги сведе.
— Например вашият човек тук ми се обади по телефона и се опита да ме изплаши до смърт. А по-късно вечерта пак ми позвъни и спомена нещо за пет стотарки и колко добре щяло да бъде за мен да дойда тук и да поговоря с вас. Също така например вашият човек или някой, който изглежда досущ като него (а то е почти непостижимо), ме следеше по петите, след като един мой колега беше застрелян днес следобед на Корт стрийт в Бънкър Хил.
Морни извади цигарата от устата си и погледна върха й с присвити очи. Всяко движение, всеки жест бяха като изписани от каталог.
— Кого са застреляли?
— Някой се Филипс — младо русо момче. На вас не би ви допаднал. Беше от хората, дето си пъхат носа в чужди работи.
Описах му Филипс.
— Никога не съм чувал за такъв човек — каза Морни.
— И още нещо, например: висока блондинка, която не живее там, е била видяна да излиза от общежитието скоро след като младежът бил убит — добавих аз.
— Каква висока блондинка? — Гласът му леко се промени. Вече не беше настойчив.
— Това не зная. Видели са я и човекът, който я видял, може да я познае, ако я види отново. Разбира се, не е задължително тя да има нещо общо с Филипс.
— Този Филипс частно ченге ли беше?
Кимнах:
— Казах ви го вече два пъти.
— Защо и как е бил убит?
— Бил е ударен по главата и застрелян в апартамента си. Не знаем защо е бил убит. Ако знаехме, щяхме по всяка вероятност да знаем и кой е убиецът. Това е положението.
— А кои сте тези „вие“?
— Полицията и аз. Аз открих трупа. Затова трябваше да остана там.
Много бавно Пру спусна краката на стола върху килима и ме погледна. Здравото му око имаше заспал израз, който хич не ми харесваше.
Морни попита:
— Какво казахте на полицията?
— Много малко — отговорих. — Още от първите думи, с които се обърнахте към мен, ми стана ясно — знаете, че търся Линда Конкуест. Или мисис Лесли Мърдок. Аз я открих. Тя пее тук. Не виждам защо трябва да има толкова тайнственост около този факт. Струва ми се, че жена ви или мистър Ваниър можеха да ми го кажат. А не го направиха.
— Това, което жена ми има да каже на едно частно ченге, е толкова малко, че не заслужава и да се споменава — каза Морни.
— Без съмнение тя си има причини за това — казах аз, — но в момента това не е тъй важно. Впрочем и срещата ми с мис Конкуест не е вече от голямо значение. И все пак бих искал да поговоря с нея. Ако нямате нищо против.
— Ами ако имам нещо против? — попита Морни.
— Пак ще настоявам да говоря с нея. — Извадих от джоба си цигара, потъркалях я между пръстите си и загледах с интерес плътните му и все още тъмни вежди. Имаха красива форма, елегантна извивка.