Пру се изкикоти. Морни го погледна, намръщи се и пак погледна към мен, все така намръщен.
— Попитах ви какво сте казали на полицията — повтори той.
— Колкото можах по-малко. Този Филипс ме беше помолил да се срещна с него. Намекна ми, че е затънал много надълбоко в някаква работа, която не му харесвала, и че имал нужда от помощ. Когато отидох при него, беше вече мъртъв. Това е, което казах на полицията. Те решиха, че премълчавам нещо. Вероятно са прави. Дадоха ми срок до утре на обяд да попълня празнините в разказа си. Именно това се опитвам да правя сега.
— В такъв случай само сте си загубили времето, като сте дошли тук — каза Морни.
— Аз пък останах с впечатлението, че ме поканиха.
— Можете да вървите по дяволите всеки миг, щом пожелаете. Или пък да ми свършите една малка работа, за пет стотарки. Но и в двата случая трябва да ни изключите с Еди от всякакви разговори, които занапред ще водите с полицията.
— Какво е естеството на задачата?
— Били сте у дома ми тази сутрин. Значи имате представа.
— Не се занимавам с разводи.
Лицето му побеля.
— Аз обичам жена си. Женени сме само от осем месеца. Не искам никакъв развод. Тя е чудесно момиче и обикновено знае какво върши. Но имам чувството, че в момента бърка с човека.
— В какъв смисъл бърка?
— Не зная. Именно това искам да разбера.
— Нека сме наясно — казах. — За какво ме наемате — да ви свърша някаква работа, или да не върша работата, за която вече съм нает?
Пру отново се изхили. Морни си наля още бренди и бързо го гаврътна. Лицето му си възвърна нормалния цвят. Не ми отговори.
— И нека сме наясно по още един въпрос — продължих аз. — Значи, вие нямате нищо против жена ви да се развлича, но не желаете да се развлича с лицето Ваниър. Така ли е?
— Имам вяра в сърцето й — изрече той бавно, — но не се доверявам на преценките й за хората. Може тъй да го формулираме.
— И желаете да науча някои работи за този Ваниър?
— Искам да разбера какво си е наумил.
— О, нима си е наумил нещо?
— Така смятам. Но не знам какво.
— Наистина ли мислите, че си е наумил нещо, или ви се ще да мислите така?
Загледа ме втренчено и тежко, после издърпа средното чекмедже на бюрото, бръкна вътре и ми подхвърли едно сгънато листче. Взех го и го разгънах. Беше втори екземпляр на сива бланка. „Компания Кал-Уестърн за доставка на зъболекарски материали“ и адресът на компанията. На сметката пишеше: 30 фунта кристоболит — 15,75 долара, и 25 фунта албастон — 7,75 долара, плюс данъци. Беше издадена на името на Х. Р. Тийгър, Уил Кол и беше подпечатана с „Платено“. В ъгъла пишеше: Л. Г. Ваниър. Поставих листчето на бюрото.
— Падна една вечер, когато беше тук, от джоба му — каза Морни. — Преди десетина дена. Еди сложи големия си крак върху листчето и Ваниър не забеляза, че го е изтървал.
Погледнах към Пру, после към Морни, после към палеца си.
— Това трябва ли да ми говори нещо? — попитах аз.
— Мислех ви за умно ченге. Предположих, че ще можете да разберете какво значи.
Погледнах отново листчето, сгънах го и го прибрах в джоба си.
— Предполагам, че нямаше да ми го дадете, ако не значеше нищо.
Морни отиде до черната хромирана каса до стената и я отвори. Върна се с няколко хартийки, които държеше в ръката си като карти за покер. Изглади им краищата, разбърка ги леко и ги плъзна по бюрото към мен.
— Ето ви петте стотарки. Разкарайте Ваниър от жена ми и ще получите още толкова. Не ме интересува и не искам да зная как ще го направите. Само го направете.
Поразрових шумолящите нови банкноти с алчен пръст, после ги отблъснах.
— Ще ми платите когато и ако се справя със задачата. Възнаграждението ми днес ще бъде кратката среща с мис Конкуест.
Морни не се докосна до парите. Вдигна квадратното шише и си наля още една чаша. Но този път наля и на мен и плъзна чашата по бюрото.
— Що се отнася до убийството на Филипс — продължих аз, — Еди го следеше. Ще ми кажете ли защо?
— Не.
— Лошото в такива случаи е, че информацията може да излезе и от друг човек. А докопат ли се вестниците до едно убийство, никога не се знае какво ще изскочи наяве. Ако нещо се появи, вие ще обвините мен.
Той ме погледна право в очите и каза:
— Не мисля. Бях малко груб с вас в началото, но вие се представяте добре. Ще поема риска.
— Благодаря — казах. — А ще ми кажете ли защо накарахте Еди да ме извика тук и да ме сплаши?
Той свали поглед и забарабани с пръсти по бюрото.
— Линда е мой стар приятел. Младият Мърдок беше тук днес следобед да я види. Той й каза, че работите за старата Мърдок. Това го знам от Линда. Не ми е известно каква ви е задачата. Щом не се занимавате с разводи, значи старата дама не ви е наела, за да уредите този въпрос.