— Аз не искам развод — каза Мърдок разгорещено. — И през ум не ми е минавало такова нещо. Тя няма право…
Той млъкна, махна отчаяно с ръка и от гърлото му излезе нещо като хълцане.
— Това ми е известно. Та значи старият Морнингстар подплашил Филипс, който не е мошеник, а просто едно глупаво момче. Успял да измъкне от него телефонния му номер. Аз сам чух стария да му звъни на този номер — подслушах го, когато си мислеше, че съм си отишъл. Тъкмо му бях предложил да откупя обратно монетата за хиляда долара и Морнингстар прие предложението, като смяташе, че ще може да измъкне монетата от Филипс, да спечели малко пари и изобщо всичко най-розово. Междувременно Филипс наблюдавал вашата къща, вероятно за да се увери дали влизат и излизат оттук полицаи. Видял мене, видял колата ми, записал името ми от регистрационния картон и случайно се оказало, че знае кой съм.
Започнал да върви подире ми, защото не можел да се реши да ме помоли за помощ, докато го хванах натясно в един хотел в центъра и той смотолеви, че ме бил познавал от едно дело във Вентура, когато бил там помощник-шериф, и че се бил насадил в една ситуация, която хич не му харесвала, че го следял някакъв висок мъж със странно око. Това е бил Еди Пру, телохранителят на Морни. Морни е знаел, че жена му е в интимни отношения с Ваниър и наредил да я следят. Пру я видял с Филипс близо до мястото, където той живее, Корт стрийт на Бънкър Хил, и го проследил, но после разбрал, че Джордж го е усетил. Пак Пру или някой от хората на Морни може да ме е видял, като съм отивал в апартамента на Филипс на Корт стрийт. Защото се опитаха да ме сплашат по телефона, а по-късно Пру ме покани да се срещна с Морни.
Хвърлих фаса в нефритения пепелник, погледнах към посърналото, нещастно лице на мъжа срещу мен и продължих. Не беше лесно, а от звука на собствения ми глас започна да ми се повдига.
— А сега да се върнем към теб. Когато Мърл ти казала, че майка ти е наела частен детектив, това пък изплашило тебе. Ти си решил, че е открита липсата на монетата и дойде при мен напушен, като се опитваше да изтръгнеш малко информация. Непринуден и саркастичен отначало, силно загрижен за жена си, но и много разтревожен. Не зная какво си сметнал, че си научил от мен, но си влязъл във връзка с Ваниър. Налагало се да върнеш бързо монетата на майка си, при това с някакво обяснение. Срещнал си се някъде с Ваниър и той ти дал монетата. Възможно е да ти е пробутал фалшива. Типично би било за него да се опита да задържи оригинала. Ваниър усетил, че има опасност проектът му да пропадне, преди да е започнал да се реализира. Морнингстар се обадил на майка ти и ето, че наемат мене. Значи Морнингстар е надушил нещо. Ваниър отишъл в апартамента на Филипс, като се промъкнал през задния вход, и разговарял с него, опитвайки се да разбере как стоят нещата. Филипс не му казал, че вече ми е изпратил фалшивото копие от монетата с адрес, изписан с печатни букви; по-късно в дома му откриха дневник, изписан по същия начин. Вадя това заключение от факта, че Ваниър не направи никакъв опит да си вземе от мен монетата. Не знам, естествено, какво му е казал Филипс, но предполагам да му е заявил, че цялата работа е престъпна фалшификация, че знае откъде произхожда монетата и че ще отиде да съобщи в полицията или на мисис Мърдок. Тогава Ваниър извадил пистолета, ударил го по главата, а после го застрелял. Претърсил и него, и апартамента, но не открил монетата. Сетне отишъл при Морнингстар. Фалшивата монета не била и у него, но Ваниър сигурно е мислил, че той я укрива. Халосал стареца по главата с дулото на пистолета и претърсил касата, може да е намерил малко пари, може и нищо да не е намерил, но във всеки случай оставил след себе си впечатление за обир. После мистър Ваниър се върнал бързо у дома си, все още ядосан, че не е открил монетата, но доволен, че е свършил добра работа за деня. Две ловки, спретнати убийства. Оставаш само ти.
34
Мърдок ми хвърли бърз, напрегнат поглед, после очите му се върнаха върху черното цигаре, което още стискаше в ръка. Пъхна го в джобчето на ризата, изправи се внезапно, стисна силно ръце и пак седна. Извади носна кърпа и избърса лицето си.
— Защо пък аз? — попита с надебелял, продран глас.
— Защото знаеш прекалено много. Може да си знаел и за Филипс, а може и да не си, това зависи доколко си бил затънал в тази работа. Но за Морнингстар си знаел, А планът се провалил и Морнингстар е убит. Ваниър не може да седи спокоен и да се надява, че няма да научиш за Морнингстар. Той трябва да ти затвори устата, при това много, много плътно. Но за целта не е необходимо да те убив’а. Дори напротив, ако те убие, ще сбърка. Няма да държи вече майка ти в ръцете си. Тя е студена, безчувствена, алчна жена, но да направи нещо с тебе, би означавало да събуди у нея дивата котка. Тя не би се замислила над последиците.