Не се опита да я целуне и когато осъзна, че няма да го направи, тя се надигна на пръсти и го целуна. Усети познатата топлина на устните му и се почуди защо е пожелала да се разделят.
Вкъщи изтощението от деня най-сетне си каза думата и тя заспа бързо. Когато се събуди, прочете съобщение от Колин — благодареше й, че е отишла, и й пишеше, че му е липсвала.
* * *
Във вторник атмосферата в кантората бе още по-мрачна. Партньорите очевидно бяха решили да се държат делово, но спестената информация тормозеше всички. Повечето служители очевидно си представяха най-лошите сценарии и слуховете се разпространяваха като пожар. Мария ги чуваше да си шушукат за уволнения. Мнозина имаха семейства и ипотеки, което означаваше, че животът им вероятно ще се усложни значително.
Мария се стараеше да се съсредоточи върху работата; Барни мълчеше и изглеждаше разсеян. Часовете се изнизаха бързо, посветени на усилието да се концентрира, и когато излезе от кантората, осъзна, че нито веднъж не е помислила за преследвача.
Почуди се дали това е добре, или зле.
В сряда обядът с Лесли и Джил надмина очакванията й. В редица отношения Лесли допълваше съвършено най-добрата й приятелка в кантората — жизнерадостна и пряма, но и внимателна и разсъдлива. Представата да работят заедно започна да й се струва твърде хубава, за да е истина. След обяда Джил се отби в кабинета й да й съобщи, че Лесли също е останала очарована от срещата им, и Мария си пое облекчено дъх. Джил й представи в общи линии и предложението им, включително заплатата й, която бе значително по-ниска от сегашната, но тя не се разколеба. Все някак щеше да се справи.
— Вълнувам се — призна.
Почуди се дали да сподели за преследвача и че с Колин предпазливо пак са заедно, но се сети, че не е споменавала изобщо за раздялата им.
Твърде много неща се случваха едновременно.
В „Мартенсън, Херцберг и Холдман“ черният облак притъмняваше все повече и Джил я предупреди:
— Не се изненадвай, ако утре чуеш важна новина.
И наистина, в четвъртък сутринта из кантората плъзна слух, че Лин е подала жалба до Комисията за трудово равноправие. Кен отново отсъстваше. Жалбата бе поверителна, но в кантора с мастити адвокати с множество връзки съдържанието й не след дълго се появи буквално в компютрите на всички. Мария също прочете обвиненията, включващи всички скандални подробности. Детайлно се описваха множеството нежелани посегателства на Кен, включително обещанията му за напредък в кариерата и по-висока заплата в замяна на конкретни сексуални услуги. Служителите, чиито страхове се бяха потвърдили, се щураха из кантората като в мъгла.
Мария и Джил избягаха от местопроизшествието. По време на обяда обсъдиха кога да обявят, че напускат кантората. Мария предпочиташе да уведомят Барни възможно най-скоро, за да не го поставят в безизходица — може би след няколко дни.
— Той е взискателен, но справедлив. Научих много от него — поясни тя. — Не искам да го затруднявам допълнително.
— Имаш право и е похвално, че проявяваш великодушие, но се питам дали да не изчакаме бурята да стихне.
— Защо?
— Защото обявим ли, че напускаме, вероятно ще поощрим и други адвокати да побегнат и ще отприщим унищожителен потоп. Тръгваме си вкупом, след това клиентите си тръгват и преди да се усетиш, дори хората, решили да останат, може да се окажат без работа.
— Сигурна съм, че мнозина вече обмислят спасителни варианти.
— И аз съм сигурна. Но да размисляш и наистина да напуснеш са две различни неща.
В крайна сметка стигнаха до компромисно решение — да съобщят на Барни след две седмици, за да му предоставят възможност да им намери заместници. После заговориха каква кантора искат да основат — какви дела ще поемат, как ще набират клиенти, кои от сегашните им клиенти биха ги последвали, от какъв помощен персонал ще се нуждаят в началото.
В петък падна нова бомба. Понесе се мълва, че Хедър, стажантката на Кен, и рецепционистката Гуен също са подали жалби с тежки обвинения. Партньорите пак се усамотиха в съвещателната зала, където несъмнено унищожаваха Кен с погледи.
Един по един служителите и адвокатите се разотидоха — някои в три следобед, други в четири. Изморена от изминалата седмица, Мария реши да ги последва. Все пак по-късно имаше среща с Колин и искаше да си почине преди това.
* * *
— Не е за вярване каква сюрреалистична седмица си преживяла — отбеляза Колин.
— Беше… ужасно. Колегите ми са ядосани, уплашени и всички се чувстват измамени. Не са подозирали какво ги чака.