Седяха отново в „Пилотската къща“ и макар да бяха разговаряли по телефона — и двамата опитвайки се да се върнат лека-полека към нормалното — Мария виждаше Колин за пръв път след срещата им в „Краби Пийтс“. По джинси и бяла риза с ръкави, навити до лактите, той изглеждаше — невероятно! — още по-добре, отколкото в понеделник. „Странно — помисли си тя, — до какво води дори кратката раздяла.“
— А Джил?
— Спасява ми живота. Не знам какво щях да правя без нейното предложение. Канторите не търсят нови попълнения и вероятно щях да съм съсипана. Джил има право. След като три служителки са подали жалба, почти сигурно е, че дори кантората да оцелее, партньорите ще претърпят сериозно финансово сътресение и през следващите няколко години положението ще е тежко.
— Сигурно са изнервени.
— По-скоро бесни. Несъмнено им се иска да удушат Кен.
— Нямат ли застраховка за подобни случаи?
— Съмнително е застрахователят да ги обезщети. Кен очевидно е нарушавал закона; към жалбите са приложени записи, имейли, съобщения. Една от стажантките разполагала и с видео.
— Това не е добре.
— Никак — съгласи се Мария. — Мнозина невинни ще пострадат. Не мога да ти опиша каква късметлийка съм.
— Добре.
— Не започвай пак.
Колин се усмихна.
— Добре.
* * *
През нощта се любиха, преоткривайки се, а после заспаха прегърнати. Сутринта Мария се събуди с леко сърце и с изненада установи, че си представя нещо дългосрочно помежду им. Мисълта я изпълни със странно вълнение. След като прекараха съботата заедно, пускайки хвърчила на брега, чувството се засили още повече.
По-късно тя излезе да вечеря с Джил и Лесли, а Колин отиде на работа. След края на смяната му се срещнаха в апартамента му. Евън и Лили бяха там и четиримата разговаряха до три след полунощ. Сънят обори Мария и Колин и те се любиха чак призори.
Покани го на обяд с родителите й, но той отказа. Преди вечерната смяна в бара се налагаше да учи за предстоящите изпити. Когато пристигна в дома на родителите си, Мария със задоволство разбра, че Смоуки — името на новия им домашен любимец — вече има нашийник с мъниста, легло и играчки, разхвърляни из дневната. Най-доволен обаче изглеждаше в скута на баща й. В кухнята Кармен си тананикаше както обикновено. Серена говореше за Стив повече отпреди.
— Добре де, май става по-сериозно — капитулира най-сетне тя под настойчивите въпроси на майка си.
На масата дойде ред на Феликс да я разпита за Стив, а на Мария й оставаше само да се усмихва. С кариерата, семейството й и Колин всичко беше наред. Докато разчистваха масата, тя осъзна, че се е освободила от натрапчивите мисли за мъжа с бейзболната шапка, отчасти заради всичко случващо се, но и защото напоследък от него нямаше и следа.
Искаше й се да смята, че се е отказал да я тормози. Но колкото и да се наслаждаваше на временния отдих, още не бе готова да приеме, че всичко е приключило.
Преди дъгата все пак обикновено има буря.
* * *
Бе прекалено студено за гребане и понеже Колин бе зает, Мария посвети следобеда и вечерта на работата. Лин отсъстваше, Барни не работеше както преди, а и фактът, че напуска след три седмици, я изпълваше с угризения. Недостатъчно да промени решението си, но достатъчно да не откъсва поглед от лаптопа, докато документите се замъглиха пред очите й и опитите да пише се обезсмислиха.
Събуждайки се на другата сутрин, Мария се замисли за предстоящата седмица — колко по-тягостна ще е атмосферата в кантората и дали някой друг е решил да напусне. Повечето партньори бяха разсеяни като Барни и Кен, което означаваше, че всички отдели изостават с работата, а разнесеше ли се новината за проблемите им, нямаше да е лесно да наемат нови служители. Всъщност информацията сигурно вече бе изтекла.
Мария реши да се постарае напускането й да причини възможно най-малко главоболия на Барни. Преметнала чанта през рамо, тя взе куфарчето си и излезе. Погледът й попадна на изтривалката. Едва след миг разбра какво вижда и дъхът й секна.
Увехнала роза с почернели листенца и бележка:
Ще разбереш какво е чувството.
Като насън застина на прага, защото разбра, че това не е всичко. Върху парапета до стълбите имаше още една мъртва роза, приведена под тежестта на втора картичка. С усилие на волята Мария пристъпи напред, прекрачи цветето пред вратата и присви очи, за да прочете надписа: „Защо я мразеше?“.