Паркингът пред сградата пустееше. Тротоарът — също. Нямаше непознати автомобили. С пресъхнали устни тя заключи вратата и вдигна розата от изтривалката. Грабна цветето от парапета и слезе по стълбите, оглеждайки колата си.
Както се опасяваше, гумите й бяха нарязани. Под чистачката върху предното стъкло бе пъхнат плик.
По-късно тя се учудваше колко спокойно е приела откритията и колко ясни са останали мислите й. Хвана плика за крайчеца, за да не повреди пръстовите отпечатъци. Не беше паникьосана; изпитваше по-скоро примирение пред неизбежното. Някак си, незнайно как бе предчувствала какво предстои.
Писмото бе принтирано от компютър върху най-обикновен бял лист. Продаваха ги във всяка книжарница. Последният ред обаче бе написан с ъгловат, детински почерк.
Мислиш, че не зная какво направи? Мислиш, че не зная кой стои зад всичко? Мислиш, че не мога да прочета мислите ти и да разбера какво направи! Проля невинна кръв.
Сърцето ти е пълно с отрова. Ти си унищожителка. Отровното ти сърце няма да остане ненаказано. Ще разбереш какво е чувството, защото сега аз съм на ход.
Аз съм оцелелият невинен.
Виж ме, както аз те виждам!
Мария прочете писмото още веднъж с чувството, че е болна. Изгнила роза лежеше върху предното стъкло и тя я взе, прибавяйки я към другите в печален букет.
Обърна се и тръгна обратно към апартамента си с натежали от ужас крака. Знаците, осъзна, бяха очевидни, но тя целенасочено ги бе пренебрегнала. Изведнъж в ума й изплуваха спомени като ослепителни видения — полицията разпитва Джералд Лос, мъжа със сресаната му на път коса и бели зъби; младото лице на Кейси Манинг, разкривено от страх; бащата Ейвъри Манинг, убеден в зловещите намерения на Лос; майката на Кейси, Елинор, безлична, мълчалива и най-вече изплашена. И накрая Лестър, нервният брат с изгризаните нокти, който й изпращаше заплахи след смъртта на Кейси. Ужасни послания, израз на все по-необуздания му гняв. Като писмата, които Лос бе изпращал на Кейси от затвора.
Първата стъпка от повтаряща се схема.
Докато изкачваше стълбите пред вратата, телефонът й звънна. Серена. Не вдигна. Искаше да говори с Колин. Искаше той да й вдъхне сигурност; тук и сега се чувстваше уязвима. С разтреперани пръсти набра номера му, питайки се кога ще успее да дойде при нея.
Схема…
Марголис й бе предложил да го потърси, ако реши да се обърне към полицията. Тя искаше Колин да я придружи. Трябваше да разкаже на Марголис за Джералд Лос и за убитата Кейси Манинг. Искаше да му разкаже за семейство Манинг и за всичко, случило й се в последно време. Но най-вече искаше да му каже, че знае кой я преследва и какво цели.
19.
Колин
Откакто постъпи в колежа, Колин не бе пропуснал нито една лекция, камо ли цял ден. Само веднъж бе на косъм — колата му не запали и се наложи да ходи пеш до университета с раница, пълна с учебници. Пристигна минути преди началото на часовете.
Тоест, днес щеше да отсъства за пръв път. Мария му се обади и той тръгна веднага към апартамента й. Прочете бележката и докато тя се свърже с Марголис, извика камион с платформа, понеже колата й лежеше върху джантите. Докато чакаха камиона, Колин свари на Мария чаша чай, но тя отпи две глътки и побутна чашата настрани.
След като камионът най-сетне дойде и откара колата й, Колин я закара до полицейското управление. Мария съобщи името си на дежурния полицай и двамата с Колин седнаха в тясното фоайе, наблюдавайки отмерения, но спокоен работен ритъм в участъка. Тя изпрати съобщение на Барни, че ще закъснее. Марголис несъмнено вече бе някъде в сградата, вероятно заровен в документи за инцидентите през почивните дни. Като детектив той се занимаваше с тежките престъпления и навярно съжаляваше, че е предизвикал Мария да го потърси, ако реши да подаде жалба. Преследването — ако случващото се с нея получеше официално подобен статут — не влизаше в отговорностите му, а и фактът, че Колин я придружаваше, несъмнено го бе подразнил. Накара ги да чакат почти час и половина, преди най-сетне да се появи, понесъл картонена папка. Ръкува се с Мария, но не протегна ръка на Колин, а и той така или иначе не би я поел. Нямаше смисъл да се преструват, че се харесват.
Марголис поиска да говори насаме с Мария; тя настоя Колин да присъства. С нежелание Марголис кимна и ги поведе към стая за разпити. От личен опит, натрупан в полицейските участъци, Колин знаеше, че в трескавите сутрини единствено в стаите за разпит може да се разговаря на спокойствие. „Великодушна постъпка, макар като цяло да е задник“ — помисли си той. След като затвори вратата и ги подкани да седнат до масата, Марголис остави папката настрани и зададе няколко общи въпроса — името на Мария, възраст, адрес, за да започне да попълва формулярите. После Мария — с пресеклив глас, но учудващо логично — повтори историята за Кейси Манинг и Джералд Лос, която бе разказала на Колин през първата им вечер заедно. Описа и какво й се е случило през предишните две седмици. Подчерта съвпаденията и накрая подаде на Марголис писмото, което бе намерила днес.