Выбрать главу

— А майката?

— Елинор. Видях я само два пъти. Ейвъри я контролираше изкъсо. Не помня дали изобщо каза нещо. Плачеше през цялото време.

Марголис продължаваше да си води бележки.

— Да поговорим за Лестър.

— И него видях само два пъти. Все едно се срещнах с двама различни мъже. На първата среща не забелязах нищо необичайно. Всъщност ми се стори най-нормалният в семейството. Втория път обаче, след като ги информирах какви обвинения са повдигнати, той се промени. Сякаш… сякаш се страхуваше от мен. Мърмореше, че не бива да е тук, че никой от семейството не бива да ме доближава, защото съм опасна. Баща му току изшъткваше и той млъкваше. Въртеше се неспокойно на стола и ме гледаше втрещено, все едно съм се съюзила с дявола.

— Знаеш ли в коя психиатрична болница са го въдворили?

— Не.

— Но бележките спряха?

— След като се преместих. Сега обаче той започна отново.

Детективът завъртя химикалката, после се пресегна към картонената папка, която бе донесъл.

— След като ми се обади, поисках от Шарлот да ми изпратят по имейла докладната за смъртта на Кейси Манинг. Още чакам документите за ареста на Лос. Не успях да се задълбоча в подробностите, но е ясно, че Джералд Лос е убил Кейси Манинг. Освен това ти не си взела решението, позволило му да пледира дребно хулиганство. Шефът ти е отговорен. Прав ли съм?

— Да.

— Тогава защо според теб семейство Манинг те обвиняват? Или в случая с Лестър, те смятат за „опасна“?

— Защото аз поддържах връзка с тях. Разчитаха на мен да убедя областния прокурор да повдигне по-сериозно обвинение. Колкото до Лестър, той очевидно е болен… Както казах, постъпи в психиатрична клиника.

Марголис кимна.

— Добре. Да речем, че си права и Лестър Манинг наистина е отговорен за случващото се с теб. — Облегна се назад. — Не съм сигурен обаче, че мога да направя нещо.

— Защо?

— Не си го видяла. Никой не го е видял. Не знаеш кой е купил розите. Знаеш само, че не е бил шефът ти. Никой не е видял Лестър да оставя букета в колата ти. За мъжа, поръчал питието ти, знаем само, че е млад и е носел бейзболна шапка. Не си познала човека, донесъл розите. С две думи, нямаш доказателства, че наистина е Лестър.

— Казах ти, че в писмото има същите фрази както в предишните бележки!

— Бележките, които не пазиш? Не казвам, че грешиш. Всъщност мисля, че вероятно си права. Но като бивш прокурор знаеш какво означава изразът „безспорни доказателства“. И в момента не разполагаме с достатъчно, за да повдигнем обвинение в преследване.

— Той ме следи и ме наблюдава. Действията му отговарят на наказуемото поведение, описано в закона. Написал ми е писмо, което ме ужасява. Наряза гумите ми. Това е посегателство. Причинява ми тежък емоционален стрес и затова съм тук. Несъмнено ме преследва и това е престъпление.

Марголис повдигна вежди.

— Добре, госпожице бивш прокурор. Но ако той вече е отрекъл да е писал бележките, ще отрече и сега. А после какво?

— А схемата? Бележки, цветя, следене, мъртви цветя. Той имитира Лос.

— Има съвпадение, но не съвсем. Лос е изпращал писма, в които се е представял. Ти получаваш къси, неподписани съобщения. Лос е шпионирал Кейси по време на вечеря в ресторант, но така, че да го забележи. Някой ти е купил питие в клуб, но анонимно. Кейси е знаела, че Лос й е изпратил цветята. Ти не знаеш със сигурност от кого са.

— Достатъчно сигурно е.

— За теб вероятно. Но в съдебната зала е различно.

— С други думи, понеже е внимавал, той ще се измъкне безнаказано. Дори няма да говориш с него?

— Не ме разбирай погрешно. Ще се опитам да говоря с него.

— Ще се опиташ?

— Ако все още е в града и успея да го открия. Ако обаче е в Шарлот или другаде, ще се наложи да предам случая на местен детектив.

— И какво ще му кажеш, ако го откриеш?

— Ще го уведомя, че знам какво прави и в негов интерес е да престане. Иначе властите ще се намесят. — Стана ясно колко неочаквани са думите му за Мария и той продължи: — С други думи, вярвам ти. Не мога обаче да го арестувам, защото мислиш, че ти е купил розите. Или защото мислиш, че ти е поръчал питие. Или защото мислиш, че е пъхнал писмо под чистачките на колата ти. И двамата знаем, че няма начин. А в крайна сметка той може да ти причини още неприятности.