Навсякъде кипеше живот; тук хората несъмнено познаваха съседите си и си отваряха очите на четири.
Определено биха забелязали Лестър.
Освен ако…
Колин забави ход пред къщата точно зад Санчесови и отговорът се проясни.
Къщата се продаваше.
Нещо повече — изглеждаше необитаема.
* * *
Когато надвечер я взе след работа, Мария бе по-мълчалива от обикновено. Личеше, че не иска да говори за Лестър или за Марголис.
Каза му, че ще прекара нощта при родителите си, и той я откара до апартамента й и изчака отвън, докато си събере багажа. После я закара до автосервиза, където бяха сменили гумите на автомобила й. Изпрати я с поглед и едва тогава излезе от паркинга. Размисли дали да не я последва, но предложението му сигурно щеше да я изнерви още повече и затова я помоли само да му съобщи, че е в дома на родителите си. Петнайсет минути по-късно тя му се обади, че е пристигнала.
Не спомена нищо, но той предположи, че по целия път е поглеждала в огледалото за обратно виждане, питайки се дали Лестър е зад нея.
* * *
Колин се върна в квартала след полунощ, обсебен от мисълта за Лестър Манинг.
Облечен в черно, паркира на няколко преки и тръгна към безлюдната къща. В раницата си носеше фенерче, две отвертки и малък лост. Ако обаче Лестър бе влизал в къщата неведнъж — и ако не бе експерт по разбиване на ключалки и нямаше ключ — той предполагаше, че ще успее да се вмъкне през същия прозорец или през вратата, използвана от него. Стига брокерът да не бе забелязал, те вероятно още бяха отворени, защото нямаше начин Лестър да ги е заключил на излизане.
Колин трябваше само да ги открие.
А ако Лестър бе разбрал, че Мария не е в апартамента си, и дебнеше тук?
Колкото и да му се искаше да го накаже лично, щеше да се обади на Марголис. Може би щяха да обвинят Лестър не само за преследване, но и за влизане с взлом в частна собственост.
Улицата бе тиха и пуста. От двете му страни, през пролуките между завесите на близките къщи, тук-там проблясваха телевизори, но повечето хора сигурно си бяха легнали.
Той стигна до необитаемата къща и след бърз оглед на предната врата установи, че е залостена с катинар. На верандата нямаше открехнати прозорци, нито следи от взлом. Заобиколи отстрани и безшумно се прехвърли през оградата в задния двор. Включи фенерчето и огледа прозорците един по един, търсейки пролука или следи от разбиване.
Откри мястото чак от другата страна на къщата.
Прозорец на спалня, пет стъпки над земята, който не бе напълно затворен. Личеше, че рамката е повредена. Колин щеше да се изкатери лесно въпреки височината, но как се бе добрал дотам Лестър? Огледа двора и забеляза стара маса за пикник, пригодена за деца. Съдейки по четирите отпечатъка върху смачканата, пожълтяла трева, някой наскоро бе местил масата.
Бинго.
Открехна рамката с помощта на отвертката и после бутна прозореца с ръце. Скочи бързо вътре. Прекоси тъмната къща, отбелязвайки, че стаите са разположени както в дома на родителите на Мария. От прозорците на кухнята и дневната се виждаше задната им веранда. Нищо обаче не препречваше гледката и в двете посоки, а Лестър едва ли би искал да го забележат.
Оставаше само една възможност.
Колин мина по късия коридор и влезе в спалнята в задната част на къщата. Тук прозорецът с изглед към задната веранда на Санчесови имаше завеси. Колин включи фенерчето и огледа килима.
Следи до прозореца. От стъпки.
Лестър Манинг бе идвал тук.
И може би щеше да се върне.
* * *
Едва по обратния път Колин осъзна, че е пропуснал нещо важно.
Мястото, където бе паркирал Лестър?
Изглеждаше невероятно да е спрял на алеята пред пустата къща или на улицата пред нечий дом. Биха го забелязали веднага, защото хората обикновено паркират колите пред къщите си. От друга страна, Лестър сигурно не бе паркирал далеч.
Колин зави обратно и обиколи още веднъж квартала, без да знае какво се надява да открие. Мина край парк с обширна морава, детска площадка и пейки под дъбови дървета. В отсрещния край на улицата десетина коли бяха спрели в редица. Край парка имаше още седем. Късният час подсказваше, че принадлежат на хората, живеещи в съседство — собственици на повече автомобили, които няма къде другаде да ги паркират.
Още една кола тук обаче най-вероятно щеше да остане незабелязана — идеално за Лестър. Колин бе убеден, че е прав. Извади телефона си от джоба и снима колите и табелите с номерата им. Щеше да разбере на кого принадлежат. Набеляза си нещата, които трябваше да свърши.