Искаше да разбере как изглежда Лестър.
Да открие колата му и регистрационния й номер.
Да открие дали Лестър е отседнал в района и къде.
После няколко дни да го наблюдава и да научи всичко за него.
* * *
— Защо? — присви очи Евън, седнал срещу него до кухненската маса.
Лили вече спеше в спалнята.
— Марголис каза, че има нужда от доказателства. Ще му ги дам.
— И целта ти не е да го пребиеш?
— Да.
— Да, че искаш да го пребиеш, или да, че няма да го пребиеш, макар да ти се иска?
— Не смятам да го доближавам.
— Добра идея. Защото имаш сериозни проблеми.
— Да.
— И как точно смяташ да го откриеш? Ще висиш в парка и ще чакаш да се появи непозната кола?
— Вероятно.
— Защото мислиш, че някой ден Лестър пак ще паркира там?
— Да.
— И как ще разбереш кои коли са на местни хора и кои — не?
— С постоянство.
Евън замълча.
— Все пак мисля, че е най-добре да оставиш Марголис да си свърши работата — отбеляза най-сетне.
Колин кимна.
— Добре.
* * *
След няколко часа сън на другия ден Колин се върна в квартала на Санчесови с бележник. Паркира на няколко пресечки и тръгна към парка. Разстла рогозка и започна да прави упражнения, докато чака.
Беше рано, слънцето още не бе изгряло. Всички коли, които бе видял през нощта, си стояха по местата.
Едва след час от една от къщите наблизо излезе мъж, качи се в автомобил и потегли нанякъде. Колин отбеляза марката, модела и цвета в бележника си. На два пъти настъпи истинско оживление — в седем и половина и четирийсет и пет минути по-късно. Още двама влязоха в колите си, когато Колин се готвеше да тръгва за лекции. До парка вече имаше само една червена кола — „Хюндай“ с две врати. Други две коли останаха в отсрещния край на улицата.
Вероятно нищо, но той отбеляза информацията.
По обратния път мина край необитаемата къща. По улицата нямаше хора и той реши да рискува. Спря няколко къщи по-надолу и се върна. Застана до оградата, надникна над нея и видя, че масата за пикник е на мястото си; прозорецът също изглеждаше недокоснат. Ако Лестър не бе идвал тук, колата му най-вероятно не бе сред останалите три. Това беше с деветдесет и девет процента сигурност.
В колежа си налагаше с усилие на волята да записва думите на професорите. Беше разсеян. Току се питаше дали да тръгне към последния известен адрес на Лестър Манинг в Шарлот, или да продължи да наблюдава пустата къща. Или, ако Мария спеше в апартамента си, да дебне Лестър там.
Добри идеи, но беше невъзможно да е на три места едновременно.
Ако избере погрешно място?
Това не му даваше мира и обсебваше мислите му.
* * *
След лекциите се върна в квартала на Санчесови. Червеният хюндай до парка беше там; двете коли отсреща ги нямаше.
Самотната кола се набиваше на очи. Изглеждаше не на място. По обратния път Колин пак спря край пустеещата къща и надникна през оградата. Никаква промяна.
Лестър не дебнеше там. Логично. Мария и родителите й не бяха у дома.
* * *
Зарече се през следващите дни да не се отделя от Мария. Ако Лестър бе решил да й отмъсти, рано или късно щеше да я открие, независимо къде се намира. А Колин трябваше да бъде там, където смята да се намира.
Обади й се и я покани на вечеря. По телефона тя звучеше малко по-добре, но все още бе напрегната. Взе я след работа и я заведе в бистро край брега, където чуваха успокоителния ритъм на вълните.
Тя отново отбягваше да говори за Лестър и за Марголис. Разказа му за плановете им с Джил за новата кантора и темата за обнадеждаващото начинание, придружена от две чаши вино, явно я ободри.
Върнаха се в дома на Колин и поговориха с Евън и Лили. Не след дълго Мария го хвана за ръката. Макар да изглеждаше поуспокоена, очевидно нямаше желание да се връща в апартамента си.
* * *
В сряда сутринта Колин нагледа безлюдната къща. После мина край парка и продължи да отбелязва движението на колите, спрели наоколо. Точно когато реши, че Лестър или е зарязал наблюдателницата си, или паркира другаде, вечерта донесе промяна. Червеният хюндай бе напуснал мястото си.
Може би не означаваше нищо, но Колин прецени, че е време да провери табелата. Оказа се загуба на време.