Не беше Лестър. Слава богу. Изслуша какво й казват и кимна:
— Добре. Ще дойда.
Прекъсна връзката, но продължи да се взира замислено в телефона. Джил забеляза изражението й.
— Лоши новини? — попита.
— Не съм сигурна — отвърна колебливо Мария.
Беше крайно време да разкаже на приятелката си за Лестър Манинг и за драмата през последните две седмици, включително в отношенията й с Колин. Мисълта да сподели всичко с Джил не би я притеснявала до неотдавна, но да разкрива толкова лична информация пред бъдещия си шеф бе… рисковано, въпреки че Джил най-вероятно и бездруго щеше да разбере.
— Кой беше?
— Детектив Марголис. Иска да се срещнем.
— Полицай? Какво става?
— Дълга история.
Джил я погледна изпитателно, изправи се и прекоси стаята. Затвори вратата и се обърна.
— Какво става? — повтори.
* * *
В крайна сметка да сподели с Джил се оказа по-лесно, отколкото си представяше. Бъдещ шеф или не, тя преди всичко й бе приятелка и неведнъж хващаше ръката й, очевидно разтревожена. Когато Мария я увери, че случващото се няма да се отрази на работоспособността й, Джил поклати глава.
— В момента имаш по-неотложни грижи — каза. — С Лесли ще довършим подготвителната част. Направи каквото е необходимо и използвай колкото време ти е нужно, за да загърбиш завинаги този проблем. И бездруго през първите два месеца клиентите едва ли ще се редят на опашка пред кантората.
— Надявам се да не се проточи толкова. Няма да издържа. Тази сутрин получих панически пристъп.
Джил я погледна.
— Ще ти помагам, доколкото мога. Само ми кажи, когато ти потрябвам.
На излизане от кабинета на Джил Мария отново осъзна, че въпреки по-ниската заплата предложението й да работят заедно е не само най-добрата възможност в момента, но вероятно и най-правилният й професионален избор досега.
Нито тази мисъл обаче, нито належащите задачи, възложени й от Барни, не помогнаха сутринта да се изниже по-бързо. Тънеше в догадки какво ще й каже Марголис и се разсейваше. Изнервена, разбра, че не може да се съсредоточи върху случая с болницата, и написа съобщение на Колин.
„Да — отговори й той, — ще дойда в полицейския участък в дванайсет и четвърт.“
Тя погледна към часовника.
После си наложи да проучи грижливо иска.
Оставаха два часа до срещата с Марголис.
Времето се влачеше.
* * *
Когато спря на паркинга, Колин я чакаше пред входа. Носеше слънчеви очила, къси панталони и тениска. Махна му на слизане от колата с надеждата да скрие колко е напрегната, ала беше наясно, че опитът й вероятно ще се окаже безуспешен.
Колин я поздрави с целувка и й отвори вратата. Тя се озърна, обзета от чувство за дежавю. За разлика от предишното им посещение обаче, Марголис не ги накара да чакат дълго.
Още щом седнаха, го видяха да върви към тях. Пак носеше папка. Махна им с нея да приближат.
— Хайде! Ще говорим на същото място.
Мария се изправи, приглади си полата и тръгна до Колин край полицаите зад бюрата и около машината за кафе.
Детективът отвори вратата и посочи познатите им столове. Седнаха и той се настани срещу тях.
— Има ли нещо притеснително? — попита припряно Мария.
— Не. Накратко, не мисля, че Лестър ще създава проблеми.
— Какво имаш предвид? — изненада се тя.
Марголис потупа с химикалка по папката и посочи с палец към Колин.
— Продължаваш да излизаш с обърканото дете. И не разбирам защо държиш да присъства, когато обсъждаме случая ти. Няма причина да е тук.
— Искам да остане — настоя Мария. — И, да, все още сме заедно. За щастие, бих добавила.
— Защо?
— Харесвам тялото му и е фантастичен в леглото — отговори хапливо тя, защото не беше негова работа.
Марголис изви безрадостно устни.
— Преди да започнем, ще изложа основните правила. Първо, извиках те само защото обещах да проуча твърденията ти и да те държа в течение. Понеже са нарязали гумите ти и съществува подозрение, че те следят, а това е потенциално криминално разследване. В такъв случай разкритията не се обсъждат. Все пак, защото има вероятност да подадеш граждански иск за ограничителна заповед, реших да те информирам лично. Имай предвид също, че на Лестър Манинг не му е връчена ограничителна заповед и следователно не е лишен от правото си на поверителност. С други думи, ще ти кажа каквото според мен е важно, но не непременно всичко, което ми е известно. Искам да добавя и че повечето работа свърших по телефона. Наложи се да разчитам на свой приятел, детектив от Шарлот, и, честно казано, не съм сигурен дали е уместно да продължавам да го товаря. И той като мен има достатъчно по-съществени случаи. Разбираш ли ме?