— Да.
— Добре — кимна той. — Ще ти обясня как подходих към въпроса и какво научих. — Отвори папката и извади записките си. — Първо се запознах с архивните полицейски досиета. Включително всичко, свързано с нападението над Кейси Манинг, с ареста и повдигнатото обвинение срещу Джералд Лос. Проучих и информацията за убийството на Кейси. После се запознах с документите за бележките, които си получавала в Шарлот. Разговарях с полицая, отговорен за случая. Едва във вторник вечерта картината ми се проясни. Колкото до Лестър Манинг, ще ти съобщя това, което и бездруго лесно би могла да научиш от публичните регистри. — Той погледна отново записките си. — Двайсет и пет годишен, неженен. Завършил гимназия. Няма собствено жилище и няма коли, вписани на негово име. Телефонният му номер и адресът за връзка са същите като на баща му. Не съм сигурен обаче колко време прекарва там.
Мария понечи да зададе въпрос, но Марголис вдигна ръка да я спре.
— Нека довърша. Ще разбереш какво имам предвид. Следващата информация ще споделя, защото според мен е важна за ограничителната заповед, но няма да се впускам в подробности, в случай че са необходими при бъдещо криминално разследване. Ясно? — Не дочака отговор. — След смъртта на Кейси Лестър е имал проблеми със закона. Арестували са го четири пъти, но не за насилнически или опасни действия, а за дреболии — влизане с взлом в частни имоти, вандализъм, съпротива при задържане. Такива неща. Оказва се, че Лестър обича да се усамотява в пустеещи къщи. В крайна сметка всички обвинения са били оттеглени. Не съм проверявал причините, но вероятно не е нанесъл сериозни щети. — Колин се размърда неспокойно до Мария. — Не научих много повече и реших да се обадя на доктор Манинг, бащата на Лестър. Оставих съобщение и за моя изненада той ми позвъни след няколко минути. Представих се и му казах, че искам да говоря със сина му. Докторът се оказа по-услужлив и откровен, отколкото предполагах. Към края на втория ни разговор дори ми даде разрешение да споделя с теб какво сме обсъждали. Учудена ли си?
Мария не знаеше какво да каже.
— Трябва ли да съм учудена? — попита най-сетне.
— Аз щях да съм — призна Марголис. — Особено след начина, по който го описа. Между другото, когато го попитах дали знае къде мога да открия Лестър, той ме попита защо го търся. Обясних му, че поводът е полицейско разследване. Той отговори, цитирам: „Има ли нещо общо с Мария Санчес?“. — Марголис подчерта думите си с кратко мълчание и продължи: — Попитах го защо споменава името ти и той ми каза, че не за пръв път обвиняваш Лестър в преследване. Уточни, че след смъртта на дъщеря му си го набедила, че ти изпраща притеснителни бележки. Настоя, че синът му не е бил виновен тогава и сериозно се съмнява да е отговорен за простъпките, в които навярно го обвиняваш в момента. Помоли ме да ти предам, че според него си допуснала грешка, повдигайки по-леко обвинение, но е наясно, че Джералд Лос е убил Кейси и нито той, нито синът му те винят за случилото се.
— Лъже.
Марголис сякаш не чу забележката й.
— Каза ми, че в момента не приема пациенти. Работел в щатските затвори в Тенеси. Призна, че не е разговарял с Лестър от седмици, но той имал ключ за къщата и от време на време отсядал в апартамента над гаража. Попитах го какво значи „от време на време“. Доктор Манинг замълча за секунда. Усетих, че съм улучил чувствителна струна. Обясни ми, че Лестър бил „номад“ и често нямал представа къде спи. Мисля, че намекваше за навика му да се настанява в празни къщи. Притиснах го и той добави, че с Лестър са се отчуждили напоследък и за пръв път гласът му прозвуча някак… извинително. Напомни ми, че синът му е пълнолетен и сам решава как да живее. Уточни, че ако Лестър не е в апартамента, най-добрият следващ ход е да го потърся на работното му място. Фирма за почистване „Аякс“. Обслужват много офиси. Номерът не му беше под ръка, но го открих лесно и говорих със собственика Джо Хендерсън. — Марголис вдигна глава от записките си и ги погледна. — Ясно ли е дотук? — Мария кимна и той продължи: — Господин Хендерсън ми обясни, че Лестър не е на пълен щат. Работел на повикване; при недостиг на служители попълвал смени и прочее.
— Как се свързва с него, след като няма телефона?
— Зададох му същия въпрос. Процедират по следния начин — обявяват свободните места в уебсайта си и хората се свързват с тях. Така било по-лесно, отколкото да се обаждат на всеки поотделно. Останах с впечатлението, че мнозина проверяват редовно графика. Както и да е. Хендерсън ми обясни, че понякога Лестър работел по две-три нощи седмично, но през последните две седмици нито са го виждали, нито са го чували. Заинтригувах се и се обадих на домашния му телефон. Никой не отговори. Изпратих приятеля си на адреса и доколкото успял да прецени, от седмица никой не се е мяркал в апартамента или в къщата. В пощенската кутия имало брошури, върху верандата били натрупани вестници и така нататък. Обадих се за втори път на доктор Манинг. И тук нещата станаха интересни.