— Защото не успя да се свържеш с него?
— Напротив — поклати глава Марголис. — Пак оставих съобщение и той пак ми позвъни след няколко минути. Казах му, че Лестър не е бил на работа и в апартамента очевидно няма никого. Той се изненада, после се разтревожи. Попита ме отново за какво полицейско разследване става дума. Споменах, че разследвам случай с нарязани гуми на автомобил. Той настоя, че Лестър не би направил такова нещо. Синът му не бил агресивен. Ужасявали го каквито и да било конфликти. Призна също, че при предишния разговор не е бил напълно откровен. Попитах го какво има предвид и той ми каза, че Лестър… — Марголис извади лист от папката — страда от параноидно разстройство. Обикновено поведението му е нормално за дълги периоди от време, но понякога състоянието му се обостря за повече от месец. В случая с Лестър било свързано с употреба на наркотици. — Той вдигна глава. — Докторът описа по-подробно пристъпите му. Далеч по-подробно от необходимото всъщност, но накратко всичко се свежда до следното — когато параноята доведе до халюцинации, Лестър излиза напълно от релсите. Вярва, че полицаите го преследват и ще го хвърлят в затвора до края на живота му. Убеден е, че му имат зъб и ще настроят другите затворници срещу него. Има същите заблуди и за теб.
— Това е абсурдно! Лестър ме преследва!
— Предавам ти само думите на баща му. Той ми каза също, че няколко пъти са арестували Лестър. Бил винаги в обострена фаза, затова оказвал съпротива. Полицаите използвали тазери, за да го усмирят. Доктор Манинг добави, че на два пъти другите затворници му нанесли побой, докато бил зад решетките. Това, между другото, е още едно вероятно обяснение защо обвиненията срещу него са били снети. Предполагам, че се е държал налудничаво и всички са го забелязали. — Марголис въздъхна. — Да се върнем обаче на доктор Манинг. Както споменах, той изглежда се притесни. Обясни ми, че ако Лестър не работи и не е в къщата, сигурно е в обострена фаза. В такъв случай или е скрит в изоставена къща, или е в психиатричната клиника „Плейнвю“. Често постъпвал там, особено след смъртта на майка му. В завещанието си тя оставила достатъчна сума на клиниката, за да покрива разноските по лечението му. Скъпо е, между другото. Не успях да получа отговори по телефона и пак се обадих на приятеля си. Помолих го да отиде в „Плейнвю“. Той ги посети тази сутрин, около час преди да ти се обадя. И, разбира се, Лестър Манинг е в клиниката. Постъпил доброволно, но това е почти всичко, което детективът успя да ми каже. Щом разбрал, че полицай иска да разговаря с него за Мария Санчес, той просто… подивял. Приятелят ми го чул как крещи и после видял как двама санитари се втурват към дъното на коридора, откъдето долитали виковете. Интересно, нали?
Мария не знаеше какво да каже.
Колин наруши мълчанието:
— Кога са го приели в болницата?
Марголис го погледна.
— Не знам. Приятелят ми не успял да разбере. Медицинските досиета са поверителни и подобна информация не може да се огласява без разрешението на пациента. А той, разбира се, няма да позволи. Поне в момента. Приятелят ми обаче си знае работата. Попитал друг пациент и той му казал, че Лестър е в клиниката от пет-шест дни. С оглед на източника, разбира се, сведенията може би не са достоверни.
— С други думи, възможно е Лестър да е нарязал гумите и да е написал бележките.
— Или да е бил в болницата. И ако е бил там, очевидно не е Лестър.
— Трябва да е той — настоя Мария. — Не знам кой друг може да бъде.
— Марк Аткинсън?
— Кой?
— Приятелят на Кейси. Проверих и него. Оказа се, че може и да е изчезнал, може и да не е.
— Какво значи това?
— Продължавам да проучвам въпроса, но ето какво знам. Преди месец майката на Марк Аткинсън е подала сигнал, че синът й е изчезнал. Но след като разговарях с детектива и точно преди да се свържа с теб, й се обадих за повече информация и още не съм сигурен как да я тълкувам. Тя ми каза, че през август Марк й изпратил имейл. Запознал се с жена онлайн, напускал работа и заминавал за Торонто, за да се срещне лично с нея. Майката се учудила, но в имейла той я успокоявал да не се тревожи. Предплатил си наема, а другите сметки плащал онлайн. Получила няколко принтирани писма от него. Бил на екскурзия с жената. Едното било с марка от Мичиган, другото — от Кентъки. Според нея обаче писмата били, цитирам, „смътни, странни, и безлични“. Не били в стила на сина й. Това били единствените вести от него. Настоява, че е изчезнал. Щом не й се обаждал и не й пишел съобщения, значи му се е случило нещо.