Новата информация смая Мария. Едва се стърпя да не скочи на крака. Дори Колин сякаш занемя. Марголис погледна единия, после другия.
— Дотук съм стигнал засега. Ако се чудите какво смятам да правя по-нататък, ще се обадя още веднъж на услужливия доктор и ще го помоля да разбере кога са приели Лестър в болницата. Или още по-добре — ще настоявам да убеди сина си да разреши на лекарите в „Плейнвю“ да ми кажат. После ще преценя дали да се заема с Марк Аткинсън, или не. Честно казано обаче, проучването се точи бавно, а не знам колко време още мога да му отделя.
— Не е Аткинсън — повтори Мария. — Лестър е.
— В такъв случай в момента не бих се тревожил.
— Защо?
— Защото както казах, Лестър е в клиниката.
* * *
— Не звучи логично — каза Мария на Колин. Бяха на паркинга, където слънцето се подаваше иззад тънката облачна пелена. — Не съм виждала Марк Аткинсън. Не съм разговаряла с него. Защо ще ме преследва? Той дори не излизаше с Кейси, когато Лос отиде в затвора. Появи се в картината по-късно. Наистина няма логика — повтори.
— Знам.
— И защо, за бога, Лестър мисли, че съм го нарочила?
— Халюцинира.
Тя сведе очи и отрони:
— Ужасно е. Сега имам чувството, че знам още по-малко, отколкото преди да дойда тук. И нямам представа какво да направя и дори какво да мисля.
— И аз не знам.
Тя поклати глава.
— О, забравих да ти кажа нещо. Наложи се да отменя уговорката с Джил и Лесли за тази вечер, защото мама има рожден ден. Ще бъда при родителите си, докато си на работа.
— Искаш ли да дойда след смяната?
— Не. Вечерята вече ще е приключила. Татко я приготвя — единствения ден в годината, когато замества мама в кухнята. Но няма да е шумно празненство. Ще бъдем само четиримата.
— Ще останеш ли да нощуваш при тях, или ще се върнеш в апартамента си?
— Мисля да се прибера вкъщи. Време е, нали?
Колин замълча.
— Искаш ли да се срещнем там? Остани при родителите си, докато ти се обадя, че смяната ми е свършила.
— Не те ли затруднявам?
— Никак.
Тя въздъхна.
— Съжалявам, че това се случи точно когато нещата помежду ни потръгнаха. Неприятно ми е да те въвличам в проблемите си.
Той я целуна.
— Не бих искал да е другояче.
21.
Колин
Колин се прибра, извади компютъра си от раницата и го сложи върху кухненската маса. Чувстваше се объркан не по-малко от Мария и инстинктът го подтикваше да се опита да научи възможно повече.
Първо се налагаше да разбере как разсъждава Лестър. И какво означава параноидно разстройство. В полицейското управление понечи да попита Марголис, но не беше негова работа да се меси, а Мария не прояви интерес. За щастие в интернет откри десетки страници по темата и им посвети час и половина.
Мислеше, че параноидното разстройство е подобно на шизофренията, но макар някои симптоми да съвпадаха — халюцинациите и заблудите например — двете диагнози бяха съвсем различни. Шизофренията често включваше несвързан брътвеж и фантасмагорични илюзии: пациентите вярваха, че чуват гласове, които контролират действията им, въобразяваха си, че могат да летят или да четат мисли. „Действителните“ заблуди, от каквито страдаше Лестър, бяха правдоподобни, но неверни. В такъв случай беше логично Лестър да си въобразява, че полицаите го преследват. Според Ейвъри Манинг бяха използвали тазери срещу него и го бяха арестували, а в затвора бе станал жертва на побой. И в крайна сметка бяха оттеглили обвиненията, а това вероятно бе потвърдило убеждението на Лестър, че изобщо не е било редно да попада зад решетките.
Параноята му, свързана с Мария, също изглеждаше „основателна“, ако правдоподобността бе единственият критерий. Мария не бе успяла да защити Кейси, а ако Лестър не бе написал бележките, както твърдеше доктор Манинг, тя на всичкото отгоре бе изпратила безпричинно полицаите по следите му. Неведнъж, а два пъти.