Колин отново повтори стъпките.
— Това ли е?
Тя кимна.
— Да го направим пак.
Подхванаха наново движенията. После пак и пак. Лили броеше до осем. След още дузина по-бързи повторения продължиха, без да броят. Починаха си малко и започнаха отначало, като постепенно увеличаваха скоростта. Когато Колин усети, че посвиква, Лили спря и застана да го наблюдава отстрани.
— Отлично! — похвали го най-накрая. — Усвои стъпките, но важното е да не пружинираш толкова. Сега се движиш като трол през блато. Трябва да си по-плавен като цвете, което бавно разцъфва. През цялото време дръж раменете на едно ниво, докато правиш стъпките.
— Как?
— Като използваш повече хълбоците. Ето така.
Тя му показа, движейки пластично хълбоци напред-назад, без да отпуска рамене. Беше права, че танцът е чувствен. С крайчеца на окото си Колин зърна, че Евън е седнал по-изправен и се взира в Лили, макар че тя сякаш не го забелязваше.
— Сега ще повторим всичко с музика. Старай се да изпълняваш стъпките по-гладко. — Обърна се към годеника си: — Скъпи? Ще пуснеш ли песента отново?
Евън тръсна глава, все едно се събужда от сън.
— Какво? Каза ли нещо?
* * *
Танцуваха малко повече от два часа. Освен основните стъпки Колин се научи как да се върти и тогава започнаха да танцуват заедно. Лили му показа къде да сложи дясната си длан (точно под рамото, напомняше си той). Показа му и как да я води при три различни завъртания, давайки й дискретно знак с лявата си ръка. Изискваха се малко по-различни стъпки, преди да се върне отново към основните.
През цялото време му напомняше да се движи плавно и да използва хълбоците, да не прекъсва зрителния контакт, да не изпуска ритъма, да спре да брои на глас и да се усмихва. После върнаха мебелите по местата им и стана време Колин да си тръгва. Лили улови Евън за ръката и двамата го изпратиха до верандата.
— Справи се много добре — похвали го тя. — Имаш усет за ритъм.
— Танците приличат малко на бокса — отбеляза той.
— Надявам се, че не си прав — поклати глава тя с почти обиден тон.
Колин се усмихна.
— Утре вечер, нали?
— Точно в шест. — Тя му подаде диск. — За теб е. Остане ли ти свободно време през деня, настоявам да упражняваш стъпките, обръщането и завъртането на партньорката. Съсредоточи се върху знаците с ръка и се старай да се движиш плавно. Ще бъде крайно неефективно, ако се наложи да започнем отначало.
— Добре — кимна той. — И, Лили?
— Да?
— Благодаря.
— За нищо, Колин — усмихна се тя. — Не бих пропуснала обаче възможността да повдигна още един въпрос, който току-що ме осени.
Колин я погледна очаквателно.
— Относно обяда с Мария утре. Не е необходимо, разбира се, да ти напомням, че ще се срещнете в делова обстановка, която изисква по-официално облекло. Не е необходимо, надявам се, да ти напомням също, че колкото и да обичаш колата си, няма нищо по-отблъскващо от непочистено купе и от кола, която не иска да запали. Верни ли са предположенията ми?
По принцип ремонтираше колата си по други причини, а не заради Мария, но щом я споменаваше…
— Да — отговори той.
— Радвам се — кимна Лили. — Жените все пак имат определени очаквания по отношение на ухажването. Колкото до цветята, реши ли какво да избереш? Понеже различните букети носят различен смисъл?
Лили говореше толкова сериозно, че Колин едва успя да сдържи усмивката си:
— Какво би препоръчала?
Тя почеса брадичка със съвършения си маникюр.
— Понеже двамата тепърва ще се опознавате и срещата е по обяд, букет от рози е твърде формално, а лилиите, макар и красиви, са по-подходящи за пролетта. Карамфилите, естествено, не изразяват нищо, освен че са евтин избор. Изобщо не стават.
Колин кимна.
— Разбирам.
— Най-добре й поднеси малък есенен букет. С дребни жълти рози, бронзови маргаритки и един стрък червена звъника, да речем. — Тя наклони замислено глава. — Да, струва ми се идеално за случая. Ще помолиш да аранжират букета във ваза, за да го сложи в кабинета си, но това е правилният избор, нали?
— Несъмнено.
— Поръчай букета от „Майкълс Флорист“. Майкъл е истински творец. Обади му се още сутринта и кажи, че аз съм ти го препоръчала. Той ще си свърши работата.