Евън се подсмихна, явно доволен от сцената, която наблюдава, и вероятно решил, че по отношение на Лили и изискванията й Колин едва ли ще се различава особено от него. И понеже Евън го познаваше по-добре от всеки, приятелят му кимна след кратко колебание.
— Добре.
* * *
Сутринта Колин се събуди рано и със задоволство установи, че старото камаро запали с първото превъртане на ключа. Тренира усилено — плиометрия и вдигане на тежести, скачане на въже и дълги рундове на тежките и бързите боксови круши. На връщане спря край контейнер за боклук и почисти колата. В апартамента, докато мускулите му бяха още топли и раздвижени, пусна диска на Лили и половин час упражнява салса стъпките, учуден, че не е забравил нищо. Изненада се отново колко концентрация изисква танцът.
Изпи протеиново смути и се изкъпа, облече тъмни панталони и риза — резерви от дните му в съдебната зала. Оттогава мускулите му бяха наедрели значително, но по-подходящи дрехи нямаше. Застанал пред огледалото, си помисли, че макар ризата да е възтясна, изглежда, сякаш го е облякъл Евън. Дрехите бяха абсурдни, особено след като отиваше първо в университета, където късите панталони и джапанките бяха протокол. Лили не би одобрила, но нави ръкавите. По-добре. И по-удобно.
Колегите му или не забелязаха, или не се впечатлиха от външния му вид и както обикновено той изслуша внимателно лекцията, водейки си записки. Серена не се появи, защото часовете им заедно бяха в понеделник и в сряда. През няколкото свободни минути той се обади в цветарницата и поръча есенен букет, каквото и да значеше това. После тръгна към залата, където се провеждаше семинарът по контролиране на учебната среда, осъзнавайки, че не е спирал, откакто будилникът му звънна, и режимът му е преобърнат с хастара наопаки.
Последната лекция за деня приключи в дванайсет без четвърт. Слънцето се издигаше високо в небето и под лъчите на циганското лято Колин закрачи към колата бавно, за да не се изпоти. Отби се в цветарския магазин и се накани да поеме към адреса, който Мария му беше дала. Сякаш съдбата си играеше с него, наложи се да завърти ключа два пъти и да помпа доста педала за газта, за да потегли. Не му оставаше друго, освен да се надява, че ще стигне до мястото на срещата.
„Мартенсън, Херцберг и Холдман“ се помещаваше в собствена сграда — сравнително модерна постройка на две пресечки от река Кейп Фиър и в сърцевината на историческия квартал. От двете й страни и от другата страна на улицата се редяха тухлени сгради в различни оттенъци на ръждивото и магазини, засенчени с навеси. Колин паркира през няколко места от колата на Мария до лъскав червен корвет.
Взе вазата с цветята — спомнил си Лили и израза й „определени очаквания“ — и после се замисли за Кен и за проблемите, които създава. Почуди се дали е наоколо; искаше да свърже името с образ. Заключи камарото и внезапно видя цялата сутрин като обратно броене до времето, когато най-сетне ще срещне отново Мария.
Изненадан, осъзна, че му е липсвала.
10.
Мария
Барни се бе скрил в кабинета си — готвеше се за делото, оставил Мария на двоен пост. Цяла сутрин тя водеше разговори с клиенти, стараейки се да увери всекиго, че на случая му се обръща необходимото внимание. През половин час стажантката им Лин донасяше в кабинета й нова купчина документи или формуляри за попълване и макар че едва смогваше, така поне не й оставаше време да нервничи как ще протече предстоящата обедна среща. Или по-точно как родителите й ще реагират, когато се запознаят с Колин. Първо — за разлика от Луис — Колин бе гринго и въпреки че за нейното поколение това не бе проблем, родителите й вероятно щяха да се изненадат. Щом бе решила да ги запознае с Колин, значи връзката им бе сериозна, а дълбоко в себе си те очакваха Мария да се обвърже с мексиканец. Всички в семейството й — дори далечните роднини — бяха мексиканци, а културните различия си казваха думата. Бяха страстни почитатели на теленовелите; на всяко семейно събиране децата получаваха пинята, слушаха мариачи музика и разговаряха само на мексикански. Имаше лели и чичовци, които изобщо не владееха английски. Дори да приемеха спокойно изненадата, родителите й все пак щяха да се учудят защо не им е споменала нищо за произхода на Колин. Мнението на другите членове на семейството зависеше от възрастта им — по-младите изобщо нямаше да обърнат внимание. Не се съмняваше обаче, че в ресторанта ще обсъждат разгорещено темата дълго след като двамата с Колин си тръгнат.