В това отношение едва ли щеше да възникне сериозен проблем, ала не бе сигурна как ще се справи с неизбежните въпроси за миналото на Колин. Какво щеше да стане, ако майка й или баща й започнат да го разпитват още днес? Вероятно щеше да отклони въпросите и да смени темата, като им напомни, че са просто приятели, но докога ще може да отлага? Освен ако отношенията им не охладнееха след съботата — а тя се надяваше да не охладняват — рано или късно щяха да повдигнат въпроса за миналото на Колин. А какво й каза Серена? „Дори не искам да съм в същия щат, когато пуснеш тази бомбичка.“ За родителите й не би имало значение, че е зряла жена; щяха да изразят открито разочарованието си, сигурни, че постъпват правилно, защото дъщеря им явно не разбира в какво се забърква.
И колкото и безумно да звучеше, родителите й вероятно имаха право.
* * *
— Имаш посетител — уведоми я Джил, нарамила дамската си чанта.
Мария тъкмо оставяше телефона след разговор с Гуен, рецепционистката, която й бе съобщила същото.
— Разбрах — отговори Мария, забелязала едва сега, че е дванайсет и петнайсет. — Не знам как отлетя времето. Сякаш току-що пристигам.
Застанала на прага, Джил се усмихна.
— Ще излизаш с Колин?
— О, да… Съжалявам, че не успях да ти кажа по-рано, но не ми остана нито една свободна минута.
— Не се безпокой — махна с ръка приятелката й. — Помня как се работи до припадък, когато Барни се готви за дело. Всъщност дойдох да ти кажа, че ще изненадам Пол в офиса му, за да ме изведе на обяд.
— Нали не ми се сърдиш?
— Не и за обяда. Но нямаше да е зле да ме предупредиш, че Колин ще идва. Щях да накарам и Пол да дойде, за да види как се отразяват на мъжете здравословното хранене и тренировките.
— Пол си е добре.
— Лесно ти е да го кажеш. Знаем кой те чака във фоайето. Пол, от друга страна, се размеква и му е все едно. А съм наясно, че му е все едно, защото напоследък постоянно пускам намеци за самоусъвършенстване. Например: „Остави бисквитите и скачай на бягащата пътечка, за бога“.
— Наистина ли го казваш?
— Не, но го мисля. Едно и също е.
Мария се засмя, събра си нещата и стана.
— Искаш ли да слезем заедно?
— Затова чакам. Искам да видя изражението ти, когато разбереш.
— Какво?
— Скоро ще ти стане ясно.
— Какви ги говориш?
— Хайде! — настоя Джил. — И не забравяй да ни запознаеш. Искам да разкажа на Пол всичко, особено ако обожателят ти започне да флиртува с мен.
— Колин не си пада по флиртовете.
— Все едно. Важното е да го видя отблизо. Да се уверя, че е достатъчно добър за теб.
— Много мило от твоя страна.
— Нали сме приятелки?
Тръгнаха по коридора. Мария си пое дълбоко дъх, усетила как безпокойството отново я обзема. Джил, слава богу, не забеляза, унесена в мисли.
— Чакай! — каза тя и бръкна в чантата си. Извади си червилото, начерви се и го прибра. — Готово. Да вървим!
Мария се втренчи в нея.
— Сериозно?
Джил й намигна.
— Какво да ти кажа? Първото впечатление има значение.
Откъм фоайето се появиха две забързани стажантки, които си шушукаха развълнувано като гимназистки. Джил кимна към тях.
— Разбираш ли сега? Определено си ме държала в неведение. Колин е великолепен мъж.
— Не е чак такъв красавец.
— Ммм… Красавец е и още как. Хайде. Закъсняваш за срещата.
Още щом зърна Колин във фоайето, сърцето на Мария подскочи. Гледаше на другата страна — чака ме, осъзна тя — и в гръб приличаше на млад адвокат, макар и изключително добре сложен и с татуировки. Тя погледна към рецепцията и забеляза колко се старае Гуен да не впива очи в него, докато говори по телефона.
Колин явно долови присъствието им и се обърна. Държеше красив букет — оранжево и жълто с яркочервено пламъче в средата. Очите й леко се разшириха.
— Изненада! — прошепна Джил, но Мария не я чу.
— О… Здравей — успя да изрече най-сетне. Пристъпи към Колин, усещайки смътно, че Джил тактично изостава. Отблизо усети уханието на чистото му тяло, примесено с аромата на цветята. — Нови дрехи?
— Дрехите на свободата — отговори той. — Спасиха ме от затвора.
Тя се усмихна и в следващия момент си каза: „Не е за вярване, че отговорът му не ме смущава“. Не искаше обаче да мисли за това. Кимна към цветята.
— За мен ли са?