— Мисля, че ще се откажа от опитите да предвиждам каквото и да било за теб.
— Добре — отвърна той, завъртя ключа и двигателят се съживи с боботене; преди да включи на скорост, Колин се обърна към нея: — Е, какво следва?
— Отиваме на обяд? И се надяваме на най-доброто?
— Звучи като план.
* * *
„Ла Косина де ла Фамилия“ се намираше в стар търговски център на няколко пресечки от Маркет стрийт. Паркингът пред сградата обаче се оказа пълен. Докато вървяха към входа, Колин изглеждаше спокоен както винаги, което напрегна още повече Мария. Той я хвана за ръката. Тя се вкопчи в дланта му както корабокрушенец се улавя за спасителна жилетка.
— Забравих да те попитам дали обичаш мексиканска храна.
— Помня, че навремето ми харесваше много.
— Но вече не? Защото не е здравословна?
— Все ще намеря какво да поръчам.
Тя стисна ръката му и усещането й хареса.
— Мама каза, че ще ни приготви нещо специално. Тоест, вероятно няма да получиш меню. Но пък аз й споменах, че обичаш здравословна храна.
— Всичко е наред — успокои я той.
— Случва ли се да се разтревожиш някога?
— Гледам да не се случва.
— Е, тогава ще започнеш да ми даваш уроци. Защото напоследък имам чувството, че правя само това.
Той отвори вратата и Мария го поведе навътре. Чичо й Тито веднага изникна пред тях, очевидно развълнуван, че е дошла. Обсипа я с порой от думи на испански, поздрави я с целувка, ръкува се с Колин, грабна две менюта и ги поведе към сепаре в ъгъла. Това бе единствената свободна маса — родителите й явно я бяха запазили специално за тях.
Щом седнаха, братовчедка й Ана донесе чаши с вода и кошничка с чипс и салса. Мария поговори набързо с нея и представи Колин за втори път. Приведе се към него, когато Ана се отдалечи.
— Съжалявам. Не идвам достатъчно често тук. Сигурно и те са развълнувани като родителите ми.
— Колко твои роднини работят в ресторанта?
— В момента ли? — Тя огледа мястото; друг чичо стоеше зад бара, две лели обслужваха клиентите по масите. — Вероятно шестима. Но трябва да питам родителите си, за да съм сигурна.
Той се озърна.
— Оживено е.
— Винаги е пълно. На три пъти разширявахме ресторанта. Отначало имаше само шест маси. — Докато говореше, забеляза родителите си да излизат от кухнята и се отдръпна назад. — Е, идват! Родителите ми, имам предвид.
Когато приближиха, тя целуна майка си, после баща си, като през цялото време се молеше да спестят фойерверките.
— Това е приятелят ми Колин — представи го. — Това са родителите ми, Феликс и Кармен.
— Привет — поздравиха те почти в унисон, като и двамата очевидно го преценяваха под лупа.
— Радвам се да се запозная с вас — каза той.
— Мария каза, че си студент? — подхвана без предисловия Феликс. — И работиш като барман?
— Да — кимна Колин. — Всъщност със Серена посещаваме заедно два семинара. Работя в „Краби Пийтс“ край брега. — После очевидно си спомни тревогите на Мария и махна с ръка към ресторанта, за да не го въвлекат в разговор за миналото му. — Развили сте страхотен бизнес. Откога съществува „Ла Косина де ла Фамилия“?
— От трийсет и една години — отговори Феликс с гордост в гласа.
— Мария спомена, че сте се разширявали неколкократно. Наистина похвално постижение.
— С Божията благословия — съгласи се баща й. — Идвал ли си тук преди?
— Не — призна Колин. — Но Мария ми разказа, че съпругата ви е удивителен майстор готвач.
Феликс поизправи гръб.
— Най-добрата — погледна към Кармен. — Заради това, разбира се, понякога се мисли за шеф.
— Шеф съм — заяви тя на английски със силен акцент.
Колин се усмихна и след като си размениха още няколко изречения, Феликс улови Кармен за ръката.
— Да вървим. Да ги оставим на спокойствие.
Сбогуваха се и тръгнаха към кухнята.
— Нали знаеш, че в момента те обсъждат с Тито, Ана и всички останали? Като изключим Луис, не съм водила друг мъж, освен теб в ресторанта.
— За мен е чест — отвърна той и тя остана с чувството, че наистина го мисли.
— Не беше толкова зле, колкото се опасявах — добави тя.
— Великодушни хора са.
— Да, но аз съм тяхна дъщеря. И не задаваха трудни въпроси.
— Може би няма да задават.
— О, няма да ти се размине. Освен ако не се видим повече, разбира се.
— Искаш ли го?