Той не скри изненадата си.
— Добре. Но преди да излезем, ще трябва да се върна вкъщи, за да се изкъпя. Съгласна ли си да се срещнем в залата?
Мария кимна. Колин й обясни как да стигне дотам, а тя написа домашния си адрес на гърба на визитната си картичка.
Той прибра картичката в джоба си и преди тя да разбере какво се случва, се приведе и устните му срещнаха нейните. Целувката бе нежна и макар Мария да усети същия магнетизъм както предишната неделя, този път долови и топлота, и обещание. Внезапно нямаше значение какво мислят родителите й. Тук и сега единствено Колин имаше значение и когато той се отдръпна, я изпълни желание целувката да е продължила по-дълго. В същия миг обаче с крайчеца на окото си зърна движение и забеляза, че Кен се е появил иззад ъгъла — явно бе паркирал от другата страна на сградата. Закова се на място и се втренчи в тях. Мария усети как тялото й се вцепенява и Колин проследи погледа й.
— Това ли е той? — прошепна. — Кен?
— Да. — Кимна и видя как лицето му ненадейно застива. Не се отдели от нея, но вниманието му се съсредоточи върху Кен. Не сключи пръсти, но тя усещаше колко напрегната е ръката му — дълбоко стаена ярост, овързана с крехка нишка. Не се уплаши, но я обзе внезапна сигурност, че приближи ли, Кен определено ще се стресне.
Той продължи да ги наблюдава. Колин също не откъсваше очи от него, сякаш си премерват силите. Погледна към нея едва когато Кен отклони поглед. Целуна я отново, този път с известно собственическо чувство, и отстъпи крачка назад.
— Не му позволявай да те изнервя. Не си заслужава — каза му тя.
— Изнервя теб.
— Ще се справя.
— И все пак не го харесвам.
— Затова ли ме целуна отново?
— Не.
— Защо тогава?
— Харесваш ми — отговори той.
Думите му — директни, толкова очевидно искрени — накараха сърцето й да подскочи за кой ли път и тя едва се сдържа да не се усмихне идиотски.
— Какво ще правиш довечера и в петък вечерта?
— Имам планове с Евън и Лили.
— Ще бъдеш с тях и през двете вечери?
— Да.
— Какво сте замислили?
— Не искам да ти кажа.
— Защо?
— И това не искам да ти кажа.
Тя стисна ръката му и я пусна.
— Знам, че казваш истината, но всъщност не казваш нищо. Трябва ли да се безпокоя? С друга ли излизаш?
— Не — поклати глава той. — Не се тревожи. Обядът днес бе чудесен. Радвам се, че се запознах с родителите ти.
Тя го погледна изпитателно.
— Добре.
Той се усмихна и отстъпи назад.
— Време е да се връщаш на работа.
— Знам.
— Още ли ни наблюдава?
Тя надникна над рамото му и поклати глава.
— Явно е минал през задния вход.
— Ще го изнерви ли това, което видя?
— Вероятно — замисли се тя. — Но пък разбра, че наистина съществуваш. Ако пак започне да ми досажда, ще намекна, че си ревнив.
— Не съм — възрази той; синьо-сивите му очи я наблюдаваха съсредоточено, ала и нежно. — Но не го харесвам.
11.
Колин
В събота сутринта Колин се събуди рано и излезе с колелото точно когато слънцето изгряваше. Велосипедът му — поръждясал ветеран, купен на старо на безценица — бе почти десетгодишен, но си вършеше работата и той успя да се изпоти сериозно още преди да стигне до спортната зала. Там се упражнява цял час — дърпа тежки въжета, бута натоварени шейни, хвърля медицинска топка. После с колелото се прибра вкъщи. Окоси моравата и подкастри храстите, замислен как след първата им среща Мария не излизаше от ума му, но сега го бе обсебила напълно. Дори Евън не пропусна да забележи — когато излезе на верандата преди малко, по лицето му се изписа самодоволна усмивка, подсказваща на Колин, че е съвсем наясно какво го вълнува. Приятелят му от своя страна изглеждаше доста отнесен в четвъртък и в петък вечерта. Колин предполагаше, че причината се крие в „чувствеността“ на салсата, но не беше негова работа да разпитва.
Лили също бе забелязала, че Колин е запленен от Мария, но бе съсредоточила вниманието си върху уроците по танци. Препоръча му обаче ресторант в центъра на града, напомняйки му два пъти да направи резервация. Благодарение на напътствията й научи за танците повече, отколкото смяташе за възможно, но все още не бе уверен в уменията си. Не искаше да си представя колко неподготвен щеше да бъде без своевременната й намеса.
След като приключи с двора, Колин изпи втория си протеинов шейк за деня и подреди апартамента си. После се зае с курсовата работа за семинара по контролиране на учебната среда. Изискваха се само пет страници, но установи, че е твърде разсеян. Нахвърли само най-общ план и облече пак спортния си екип, взе раницата за тренировки и излезе. Макар напоследък колата да се представяше отлично, днес двигателят кашля и киха дълго, преди най-после да се съживи. Явно проблемът не бе нито в стартера, нито в алтернатора. Вместо да се замисли как да го разреши, в ума му отново изплува Мария. Обзе го странно безпокойство дали срещата им днес ще мине гладко. Обади й се след работа в четвъртък и в петък. И през двете вечери говориха повече от час — нещо ново за него. Не помнеше да е разговарял толкова дълго по телефона с когото и да било. С нея обаче изгубваше представа за времето и неведнъж се улавяше, че думите й го карат да се усмихва. Успокои го, че Кен страни от нея, и го разсмя с историята за изненадващата среща, устроена й от Джил и Пол в деня, когато бе сменил гумата й. След като се сбогуваха, заспа трудно, макар обикновено нощем да се строполяваше в леглото, неспособен да държи очите си отворени.