Колин взе дрехите.
— Какво ще стане, ако не ги облека?
— Първо, така или иначе ще се наложи да ми ги платиш. Второ, ще я обидиш, а това не е редно след всичките уроци по танци. И, разбира се, ще трябва да й обясниш защо не си с тях.
— Как ще разбере дали съм с тях, или не?
— Ще разбере, защото е тук. И настоява да се отбиеш при нас, преди да излезеш. Иска да говори с теб.
Малко объркан, Колин не продума.
— Просто сложи проклетите дрехи!
Колин продължи да мълчи и Евън присви леко очи.
— Длъжник си ми.
* * *
Колин застана пред огледалото в банята и призна, че можеше да е много по-зле. Ризата се оказа по-скоро тъмночервена и макар никога да не би избрал подобна дреха, му стоеше прилично, особено след като нави ръкавите. И без друго смяташе да обуе черни панталони — поредните сувенири от дните в съдебната зала — а обувките бяха горе-долу като неговите, само че не ожулени. Недоумяваше как Лили е разбрала, че се нуждае от нови, ала отдавна бе спрял да се изненадва от хрумванията й.
В кухнята написа чек на Евън, взе си ключовете и изключи лампите. Заобиколи къщата, изкачи стълбите и забеляза, че входната врата е открехната. Побутна я и видя Лили и Евън в кухнята, стиснали по чаша вино. Лили му се усмихна и остави своята върху плота.
— Колко си красив! — възхити му се тя и го целуна по бузата. — Цветът ти подхожда идеално и съм сигурна, че Мария ще остане очарована.
— Благодаря — каза Колин.
— За мен бе удоволствие. И се надявам да си запомнил уроците. Упражни ли стъпките днес?
— Не.
— Какво, за бога, прави?
— Ходих в залата.
— Разбира се. — Тя не скри разочарованието си. — Наистина трябва да се научиш да степенуваш приоритетите. За нищо на света няма да те оставя да тръгнеш, преди да се уверя, че не си забравил наученото.
— Сигурен съм, че ще се справя. И трябва да я взема след няколко минути.
— Тогава да побързаме. Евън? Ще пуснеш ли музика?
— Разбира се — кимна той. Грабна си телефона и занатиска бутоните в движение. — Имам песен тук.
Лили явно бе планирала всичко предварително. Улови Колин за ръката.
— Води ме. Да повторим стъпките на пълни обороти.
Колин се подчини. После се отдръпна от нея.
— Доволна ли си?
— Ще я смаеш — намигна му Лили. — Както с цветята.
— И знаеш ли с какво друго ще я смаеш? — попита Евън. Колин се обърна към него и разбра, че мислите му са взели сериозен обрат. — Първо, ако колата ти запали. Второ, ако не те арестуват.
* * *
Колин почука на вратата и преди да успее да отдръпне ръка, Мария застана пред него. Той занемя. Ризата подчертаваше изкусителните й извивки, а полата й стигаше едва до средата на бедрото; със сандалите с каишки и тънките токчета изглеждаше висока почти колкото него. С дискретната очна спирала и червилото не приличаше никак на деловата жена, с която бе обядвал само преди два дни, нито на слънчевото момиче върху дъската за гребане. Взрян в нея, той се чудеше коя версия предпочита, макар тази, честно казано, да бе наистина зашеметяваща.
— Точен си като швейцарски часовник — отбеляза тя и го целуна по бузата. — Впечатлена съм.
Ръцете му машинално обхванаха хълбоците й.
— Красива си — прошепна.
Отблизо го лъхна парфюмът й — нежно цветно ухание. Съвършено.
— Благодаря. — Тя го потупа по гърдите. — Ризата ми харесва.
— Нова е.
— Нима? За тази вечер?
— Може да се каже.
— Чувствам се поласкана.
— Готова ли си да вървим?
— Ще си взема чантата и съм готова. Къде отиваме?
— В „Пилотската къща“.
— О! Харесвам това място. Храната е чудесна.
— Така чух. Лили ми го препоръча.
— Значи има добър вкус.
Ресторантът не беше далеч, но Колин караше бавно със смъкнати прозорци и двамата се наслаждаваха на звездите и на бриза, достатъчно силен да заличи упоритата дневна горещина.
Край реката Колин свърна по пресечка на Маркет стрийт и паркира пред ресторанта. Заобиколи колата да отвори вратата на Мария, хвана ръката й и я поведе към входа. Влязоха и с изненада забеляза, че обстановката е изненадващо непринудена — чисто, непретенциозно място с бели маси и гледка за милиони. Беше пълно; край бара се трупаха хора, чакащи да се освободи маса отвън или вътре. Колин се представи на салонната управителка и я последва към ъглова маса, откъдето се откриваше спираща дъха гледка към река Кейп Фиър. Лунната пътека се стелеше върху бавната вода, очертавайки светла вена между катраненочерните брегове. Докато Мария съзерцаваше пейзажа, Колин мислено проследяваше изящните контури на профила й и наблюдаваше как вятърът роши косата й. Как бе станала толкова важна част от живота му за толкова кратко?