Сякаш прочела мислите му, тя го погледна и му се усмихна леко. Протегна ръце върху масата и той улови дланите й, удивлявайки се колко са топли и кадифени.
— Великолепна нощ, нали? — отрони тя.
— Великолепна — отговори той, но всъщност имаше предвид нея.
Седнал срещу Мария, Колин имаше чувството, че живее благословения живот на някой друг, по-заслужил от него. Към края на вечерята, когато върху масата останаха празните чинии, изпитите чаши и догарящите свещи, го осени мисълта, че цял живот е търсил Мария и едва сега е сполучил да я открие.
12.
Мария
Складът се намираше в занемарен квартал в покрайнините на града и единственият знак, че се различава от останалите запустели складове наоколо, бяха десетките автомобили, паркирани безредно в далечния край на сградата, невидими откъм главното шосе.
Фасадата обаче явно нямаше значение. Освен влезлите вътре дълга опашка от хора — предимно мъже — се виеше пред входа. Мнозина носеха хладилни чанти, несъмнено пълни с алкохол; други пиеха бира или надигаха картонени чашки, докато се придвижваха бавно към музиката, бумтяща на талази отвътре. Ако не бяха с кавалер, момичетата не чакаха и Мария ги наблюдаваше как влизат усмихнати в клуба, сякаш не забелязват купчините с боклуци, подсвиркването и дюдюкането. Почти всички носеха тесни блузи, къси поли и обувки с високи токчета.
Колин бе единственият бял мъж на опашката, но изглеждаше спокоен и мълчаливо наблюдаваше обстановката. Пред входа ги посрещна едър мъж със слънчеви очила, който събираше таксата. Той огледа Колин от главата до петите — несъмнено опитвайки се да прецени дали има нещо общо със служителите на реда — после повтори процедурата с Мария. Накрая неохотно взе банкнотите, които Колин му подаваше, и кимна към вратата.
Вътре се натъкнаха на солидна маса от поклащащи се тела, гръмка музика и накипяла енергия. Никой не обръщаше внимание на изцапания с грес под, на липсата на декорация и на заводското осветление; мъжете стояха около хладилните чанти, пиеха и крещяха, за да надвикат музиката, стремейки се да привлекат погледите на момичетата край тях. Както в почти всички нощни клубове мъжете — двайсет-трийсетгодишни — бяха повече от жените. Мария предположи, че мнозинството са работници, излезли да се повеселят в съботната вечер. Имаше и доста страховити особи, както бе отбелязала Серена, с татуировки, ленти в косите с емблеми на различни шайки и широки панталони, под които лесно може да се скрие пистолет. Обикновено подобна гледка би я изнервила, но атмосферата подсказваше, че повечето хора тук са дошли заради веселбата. Все пак очите й неволно потърсиха изходи за бягство, в случай че възникнат неприятности.
До нея Колин също се оглеждаше внимателно. Приведе се към нея.
— Искаш ли да отидем по-близо до музиката?
Тя кимна и той я поведе към дъното на склада. Проправиха си път през гъмжилото, стараейки се да не блъснат по-силно някого, и наближиха дансинга в далечния край на сградата, където музиката пулсираше още по-оглушително. Докато се придвижваха, неколцина мъже се опитаха да привлекат вниманието на Мария — питаха я как се казва, подвикваха й колко е красива и дори се пресягаха да я уловят през кръста — но за да не дава на Колин поводи да се ядосва, тя ги измерваше безмълвно със смръщен поглед.
Дансингът бе ограден от сковани дъски върху метални варели. Точно срещу тях върху сандъци, подпрени на задната стена, седеше диджеят, разположил оборудването си върху сгъваема маса. От двете му страни се издигаха тонколони колкото хладилници. На дансинга се въртяха двойки, навяващи й спомени от времето, когато животът й бе по-безгрижен.
Мария пристъпи до Колин и долови аромата на одеколона му.
— Сигурен ли си, че си готов да се подложиш на това?
— Да — кимна той и прекрачи бариерата.
Преди да се усетят, се оказаха заобиколени от танцьори. Мария понечи да обясни на Колин какво да прави, но лявата му длан неочаквано обгърна нейната. Дясната му ръка притисна лявата й лопатка и той я поведе, движейки се в ритъм с нея и с музиката. Очите й се разшириха и след съвършеното завъртане, последвано почти веднага от второ, тя занемя от изненада. Колин повдигна шеговито вежди и я разсмя. Постепенно, песен след песен, тя усети как се отпуска и се изгубва в музиката и в него.