* * *
Излязоха от претъпкания склад след полунощ и поеха към апартамента й. И двамата не говореха много, сгорещени и позамаяни от танците. Докато прекосяваха стихналите улици, Колин я държеше за ръката, както през последните няколко часа; палецът му я галеше и караше кожата й да настръхва. Когато наближиха, тя си представи какво е възможно да се случи, ако го покани вътре, и изпита и страх, и вълнение. Не се познаваха отдавна и не беше сигурна дали е готова… но не искаше той да си отива. Искаше вечерта им заедно да продължи; искаше да я целуне и да я прегърне отново. Надмогвайки противоречивите емоции, тя го насочи към паркинга зад сградата.
Колин заключи колата и двамата изкачиха мълчаливо стълбите. Пред вратата пръстите й затрепериха леко, докато отключваше. Влязоха в дневната и тя включи лампата до канапето, но когато се обърна, видя, че Колин стои на прага. Доловил смущението й, явно й предоставяше възможност да го отпрати. Ала завладяна от нещо непреодолимо, тя прибра кичур коса зад ухото си и се усмихна.
— Влизай — подкани го с глас, прозвучал й дрезгав и непознат.
Колин затвори тихо вратата и огледа дневната с тъмен чамов паркет и френски прозорци към малък балкон. Макар да подозираше, че не би обърнал внимание, все пак тя се зарадва, че сутринта почисти и дори изтупа декоративните възглавнички върху канапето.
— Имаш красив дом.
— Благодаря.
Той пристъпи напред да разгледа снимките в рамки над дивана.
— Твои ли са? — попита.
— Да — кимна тя. — От лятото.
Той им се полюбува мълчаливо — особено на снимката с морския орел, стиснал риба в ноктите си и заобиколен от пръски вода.
— Много си добра — отбеляза, видимо впечатлен.
— Не знаеш колко неуспешни опити предшестват тези, но благодаря. — Застанала наблизо, тя усещаше топлината, излъчваща се от тялото му. — Искаш ли нещо за пиене? В хладилника имам бутилка вино.
— Може би половин чаша. Не съм любител на виното. И малко вода, ако имаш.
Тя влезе в кухнята и взе две чаши за вино от шкафа. Извади от хладилника бутилката, която бе отворила предишната вечер, напълни чашите и отпи от своята, преди да извади чаша за водата.
— Искаш ли лед?
— Разбира се, ако не те затруднявам.
— Ще се справя някак — отвърна шеговито.
Подаде му чашата с вода и Колин я пресуши на един дъх. Тя взе празната чаша, остави я върху кухненския плот и посочи френските прозорци.
— Да излезем ли на балкона? Да подишаме чист въздух.
— С удоволствие — съгласи се той и взе чашата си с вино.
Отвориха вратите и пристъпиха навън. Въздухът бе хладен, вятърът носеше влага. По шосето нямаше коли и тротоарите пустееха. Уличните лампи разпръскваха жълто сияние, а от бара на ъгъла долиташе приглушена попмузика от осемдесетте.
Колин посочи люлеещите се столове в ъгъла.
— Седиш ли често там?
— Рядко. Жалко наистина, защото балконът е една от причините да купя апартамента. Представях си как си отдъхвам тук след работа, но обикновено не се получава така. Най-често вечерям набързо и сядам с лаптопа до масата в дневната или до бюрото във втората спалня. — Тя сви рамене. — Пак онзи стремеж да вървя напред, който вече обсъдихме.
— Обсъдихме много неща.
— Значи ли това, че вече ти е доскучало от мен?
Той се обърна към нея и очите му отразиха вечерната светлина.
— Не.
— Знаеш ли какво ми е интересно у теб? — Колин зачака мълчаливо. — Не се чувстваш длъжен винаги да обясняваш защо отговаряш по един или друг начин. Придържаш се към най-същественото. Уточняваш единствено ако те помолят. Пестиш думите.
— Добре.
— Точно това имах предвид! — усмихна се тя. — Но понеже съм заинтригувана, ще те попитам. Защо не се впускаш в подробности, ако не те подканят?
— Защото е по-лесно. И отнема по-малко време.
— Не смяташ ли, че ако осветляваш мислите си, другите ще те разбират по-ясно?
— Необходимата предпоставка тогава е да искат да ме разберат. Ако искат, ще ме попитат и аз ще им обясня.
— А ако не те попитат?
— Вероятно им е все едно какво мисля. Интересува ги само отговорът. Ако попитам някого колко е часът, не е необходимо да ми обяснява историята на часовниците, от кого е получил часовника, колко струва и дали е коледен подарък. Искам да знам само колко е часът.