— Не говоря за това. Имах предвид да опознаваш другия. Да водиш разговор.
— И аз. Но не всеки се интересува от чувствата и мислите ми. Някои неща е по-добре да не се споделят.
— Моля? Защо тогава ми разказа житейската си история през първата вечер на брега?
— Защото задаваше въпроси и аз им отговарях.
— И мислиш, че това е правилният подход?
— При нас се получава. Разговорите ни протичат гладко.
— Защото задавам много въпроси.
— Да.
— Е, значи постъпвам добре. Иначе ще заприличаме на възрастните двойки, които седят в кафенетата и не отронват нито дума, докато закусват. Но всъщност ти сигурно го намираш за редно. Лесно ми е да си представя как цял ден не продумваш на никого.
— Случва се понякога.
— Не е нормално.
— Добре.
Тя отпи от виното и махна с ръка към него.
— По-подробно, моля.
— Не знам какво значи нормално. Мисля, че всеки има свое определение, оформено от културата, семейството, приятелите, характера и опита, от преживяното и стотици други неща. Нормалното за един не е нормално за друг. Някои смятат, че скачането от самолети е лудост. За други животът е безсмислен без него.
Тя кимна, обмисляйки доводите му. Все пак…
— Разбрах. Но искам да споделиш чувствата си за нещо, за каквото и да било, без да те питам. Нещо неочаквано и без никаква връзка. Нещо, което не бих предположила, че ще кажеш. Искам да ми обясниш подробно, без да задавам нито един въпрос.
— Защо?
— Просто ей така. За да се позабавляваме.
Той завъртя чашата и я погледна в очите.
— Удивителна си. Интелигентна, красива и лесно би срещнала мъж, който няма моето минало и не е грешил като мен. Наистина ми е чудно какво правя тук и защо изобщо ме покани. Подозирам, че е твърде хубаво, за да е истина и всичко ще рухне, но дори опасенията ми да се сбъднат, ти пак ще си добавила нещо в живота ми, което дори не съзнавах, че липсва. — Колин замълча и след миг заговори с по-тих глас: — Означава за мен повече, отколкото вероятно предполагаш. Преди да те срещна, имах Евън и Лили и мислех, че това ми е достатъчно. Но не е. Вече не. От миналата събота. Когато съм с теб, отново се чувствам уязвим, а не съм се чувствал така от дете. Невинаги ми харесва, но другата възможност е по-лоша, защото би означавала да не те видя отново.
Мария осъзна, че е затаила дъх. Бе зашеметена, поразена от думите му. Опомни се с усилие на волята, когато той замълча.
Колин, от друга страна, излъчваше обичайната си увереност и именно спокойствието му й помогна да се овладее.
— Не знам какво да кажа — призна тя.
— Не очаквам отговор. Казах ти каквото исках да ти кажа.
Тя обви с длани чашата си.
— Може ли да ти задам един въпрос? — попита смутено. — За нещо друго?
— Разбира се.
— Защо се престори, че не знаеш нищо за салсата?
— Не знаех. Лили ми даваше уроци през седмицата. Това правех в четвъртък и в петък вечерта.
— Учеше се да танцуваш заради мен?
— Да.
Тя се извърна и отпи глътка вино, опитвайки се да скрие удивлението си.
— Благодаря. Дължа благодарност и на Лили, предполагам.
Той се усмихна.
— Може ли да си налея още една чаша вода? Жаден съм.
— Разбира се.
Колин влезе в кухнята и Мария поклати глава, чудейки се кога — и дали — той ще престане да я изненадва.
Луис никога не й говореше така. Тя се облегна на парапета и внезапно й се стори ужасно трудно да си спомни какво е виждала у него. Изглеждаше привлекателен и интелигентен, но всъщност бе арогантен и суетен. Често намираше извинения за поведението му и ако някой подложеше на съмнение чувствата й, се опитваше да го защити. Поглеждайки назад, призна колко отчаяно е търсила одобрението му и той не само го усещаше, но и често се възползваше. Връзката им не бе здравословна, разбира се, и когато се опита да си го представи да се държи като Колин — да й се обажда, да й подарява цветя, да се учи да танцува — не успя. Въпреки това бе обичала Луис с плам, чиито отблясъци понякога съзираше и досега.
По-рано, докато танцуваха с Колин, си помисли, че нощта няма как да стане по-хубава. И после изведнъж нощта стана по-хубава. Занемя, докато го слушаше да споделя чувствата си без страх и без съжаление. Запита се дали е способна на такова нещо. Вероятно не, но Колин не бе като повечето хора. Приемаше се с всичките си недостатъци и си бе простил за допуснатите грешки. И живееше в настоящето, без да се обръща към миналото и към бъдещето.