Най-смаяна бе от откритието колко дълбоко преживява Колин емоциите си, навярно дори по-дълбоко от нея. Поведението му по време на вечерята и на дансинга, а и думите му сега й подсказваха, че даже все още да не е влюбен в нея, е на път да се влюби. И той като нея бе готов да се предаде на неизбежното — мисъл, която накара ръцете й да потреперят. Колин се върна на балкона и тя си пое дъх, наслаждавайки се на обзелото я желание. Той се облегна на парапета до нея и тя отпи пак от виното. Топлината му потече от гърлото й чак до върховете на пръстите й.
Наслаждавайки се на профила му, тя си помисли отново как спокойствието, което излъчва, обвива като в пашкул чувствата у него, и внезапно се запита как ли би изглеждал Колин, надвесен гол над нея, с устни, докосващи нежно нейните. Сърцето й подскочи и на устните й заигра усмивка.
— Наистина ли мислиш това, което ми каза преди малко?
Той не отговори веднага. Наведе глава, после се обърна към нея.
— Всяка дума.
С изтръпнало от завладелите я чувства тяло тя пристъпи към него и го целуна нежно по устните. Те бяха меки и топли. Тя се отдръпна и съзря в изражението му нещо, наподобяващо надежда. Целуна го отново и кожата й се съживи в прегръдката му. Колин я притисна по-силно към себе си и тя затвори очи, забравила за всичко наоколо. Усети силата, стаена в гърдите и ръцете му, долови горещата настойчивост на езика му и разбра с неустоима сигурност, че го иска, иска всичко. Продължиха да се целуват на балкона под звездното небе, докато най-сетне тя го улови за ръката. Пръстите им се преплетоха и той целуна ямката на шията й — изкусителна, възбуждаща целувка. Тя потрепери, наслаждавайки се на усещането, и безмълвно го поведе към спалнята.
* * *
Секунди след като се събуди на другата сутрин, Мария почувства меката ласка на ранното есенно слънце и нощта изплува в паметта й. Обърна се и видя Колин — легнал на една страна, отметнал наполовина чаршафа, буден и разсънен.
— Добро утро — прошепна той.
— Добро утро. Откога си буден?
— Около час.
— Защо не заспа пак?
— Не бях изморен. А и ми беше приятно да те гледам.
— Предупреждавам те, че думите ти съдържат потенциална заплаха.
— Добре.
Тя се усмихна.
— Е, след като си ме наблюдавал, надявам се да не съм направила нещо злепоставящо.
— Не си. Просто спеше и изглеждаше адски съблазнителна.
— Косата ми е разрошена и трябва да си измия зъбите.
— Сега ли?
— Защо? Какво имаш предвид?
Той протегна ръка към нея и прокара показалец по ключицата й. После не бяха необходими думи.
* * *
По-късно те се изкъпаха заедно и се облякоха. Докато Мария си сушеше косата и се гримираше, Колин си донесе чаша кафе от кухнята и се облегна на плота до мивката в банята.
— Ще ходим ли някъде? — попита я.
— Късна закуска. С родителите ми.
— Звучи добре. Но първо трябва да се преоблека. Кога?
— В единайсет.
— Няма да се появим заедно, предполагам.
— Не е добра идея. Достатъчно трудно ще е да ги подготвя за посещението ти. Защото този път ще задават много въпроси.
— Добре.
Мария остави спиралата за мигли и хвана ръката му.
— Притеснен ли си? Страхуваш ли се?
— Не.
— Е, аз определено се страхувам — призна тя, заемайки се отново с грима. — Ужасена съм по-точно.
Той отпи глътка кафе.
— Какво ще им кажеш за мен?
— Възможно по-малко, надявам се. Подробностите ще предизвикат нови въпроси, на които ще отговаряш ти, а не аз.
— Какви са очакванията ти за днес?
— Мама да не се разплаче и татко да не ти посочи вратата.
— Не е висока летва.
— Повярвай ми — поклати глава тя, — по-висока е, отколкото предполагаш.
13.
Колин
Колин спря пред къщата няколко минути преди единайсет. Нямаше представа как е протекъл разговорът на Мария с родителите й и щом слезе от колата, реши, че няма смисъл да гадае, понеже и бездруго скоро ще разбере.
Ако бе видял Лили, щеше да я попита какво се носи на късна семейна закуска, но когато се прибра, двамата с Евън вече бяха отишли на църква, а и това едва ли щеше да му помогне особено. Родителите на Мария щяха сами да си съставят мнение и кошничка мъфини нямаше да го промени.
Все пак, докато вървеше към вратата, се надяваше Мария да е добре. По-рано, докато шофираше към апартамента си, мислеше почти непрекъснато за нея — спомняше си картина след картина, една от друга по-пленителни. Случваше му се за първи път, тя беше за първи път и той си пое дълбоко дъх, напомняйки си, че отговорите на всякакви въпроси могат да бъдат формулирани по различен начин и пак да са истина.