Выбрать главу

Почука на вратата и тя се отвори почти веднага. Серена застана пред него и Колин пак забеляза колко прилича на по-голямата си сестра, макар да изглеждаше по-напрегната от обикновено — вероятно не особено добър знак.

— Здрасти, Колин — рече тя и отстъпи настрани, подканвайки го да влезе. — Видях те да идваш. Заповядай.

— Благодаря. Как мина вечерята снощи?

— Чудесно — отговори тя. — Но по-интересно е как мина твоята?

— Прекарахме добре.

— Сигурна съм — намигна му Серена. — Мария е в кухнята с мама — добави, затваряйки вратата след него. — И съм учудена, че си успял да я заведеш на танци.

— Защо?

— Ако не знаеш, трябва ти още време с нея — отвърна тя. — Но ще ти дам съвет — не се впускай в подробности за снощи, особено за случилото се след танците. Атмосферата тук и бездруго е малко напрегната. Имам чувството, че родителите ми те мислят за терорист.

— Добре.

— Възможно е да преувеличавам, но кой знае? — продължи бодро тя. — Когато дойдох, тримата бяха приключили разговора и мама и татко ме поздравиха с половин уста. Знам със сигурност само, че татко не се усмихва, а мама току се кръсти, въпреки че вечерята с директора на фондацията мина гладко. Не че моите дребни предизвикателства имат значение в момента. Както и да е, реших да те изчакам в дневната.

Стигнаха до кухнята, където Мария стоеше над цвърчащ тиган върху печката, а майка й изваждаше тавичка от фурната. Миришеше на бекон и канела.

— Колин дойде! — подвикна Серена.

Мария се обърна и той забеляза, че носи престилка.

— Здравей, Колин — поздрави го сдържано тя. — Помниш мама, нали?

Кармен си лепна изкуствена усмивка и може би си въобразяваше, но лицето й му се стори по-бледо отпреди два дни.

— Добро утро, госпожо Санчес — кимна той, решил, че вероятно е добре да заложи на етикецията.

— Добро утро — кимна и тя с очевидно неудобство и насочи вниманието си отново към тавичката, оставяйки я върху желязна подложка на плота.

Серена се приведе към Колин.

— Мама реши да ти приготви американска закуска — прошепна му. — Бекон, яйца, препечени филийки, канелени кифлички. Идеята, разбира се, й хрумна, преди сестра ми да й разкаже за теб.

Мария извади две ивици бекон от тигана и ги сложи върху покрита със салфетка чиния до печката.

— Серена? Ще поемеш ли щафетата за малко?

— С удоволствие — изчурулика тя. — Но само ако ми дадеш шикозната престилка.

Мария тръгна към тях. Развърза престилката и я подаде на Серена, сякаш размяната на местата беше нещо съвсем естествено. Колин предположи, че в тази кухня наистина е. Докато надяваше престилката, Серена заговори на испански с майка си.

Колин забеляза колко напрегната е Мария. Целуна го набързо по бузата, предпазливо оставяйки разстояние помежду им.

— Лесно ли намери къщата?

— Гугъл — отговори той.

Погледна през рамо и забеляза веднага, че Кармен е сбърчила чело. Разбра достатъчно, за да не е необходимо да пита как е минал разговорът; предпочете да замълчи. Мария сниши глас и на лицето й се изписа угриженост.

— Ще поговориш ли с татко преди закуската?

— Добре.

— И… ммм… — Тя замълча.

— Той е твой баща — каза Колин. — Няма да забравя.

Тя кимна едва доловимо.

— Аз ще остана тук да помагам на мама. Татко е на задната веранда. Искаш ли кафе?

— Не, благодаря — поклати глава той.

— Вода?

— Не — повтори.

Тя се отдръпна.

— Ще се връщам в кухнята тогава.

Колин я проследи с поглед как минава край хладилника, украсен с десетки снимки, писма и други спомени. После се обърна и тръгна към плъзгащата се врата. Още щом я отвори, Феликс погледна към него. Не изглеждаше гневен, но по лицето му се четеше стъписване и разочарование, както и враждебност. В скута му спеше бяло кученце.

Колин затвори вратата и тръгна към него, без да свежда очи. Спря до масата и протегна ръка.

— Добро утро, господин Санчес. Мария ми каза, че искате да говорите с мен.

Феликс погледна ръката му и неохотно протегна своята. Младият мъж остана прав, чакайки Феликс да го покани да седне до масата. След известно колебание домакинът кимна към стола срещу него. Колин събра длани и ги облегна върху масата, без да продума. Нямаше смисъл да бърбори за дреболии или да се преструва, че не знае какво ще обсъждат с Феликс.