— Престани да ме зяпаш! Смущаваш ме.
Той взе зърното и го лапна.
— Защо?
— Защото съм католичка и не сме женени например?
Той се подсмихна.
— Майка ти попита дали съм католик, нали? Когато обядвахме в ресторанта?
— Разбираш испански?
— Не точно. Учих го в гимназията и едва взех изпита, но си чух името и думата „catolico“, докато разговаряхте. Преводът не ме затрудни. Но да — продължи той, — роден съм в католическо семейство. Минал съм през обичайните ритуали — кръщаване, първо причастие… Спрях да ходя на църква обаче, след като ме изпратиха във военното училище, така че не съм сигурен какъв се водя.
— Е, тя все пак ще остане доволна.
— Добре.
— Как са те причестили, след като си спрял да ходиш на църква?
— Дарение, предполагам. Вероятно щедро, защото през лятото свещеникът ме включи в курс по вероучение. Не се представих блестящо, меко казано, но на другата година ми дадоха първо причастие.
— Един вид измама?
— Не „един вид“, а измама. За награда обаче получих количка за картинг.
— Количка за картинг?
— Заплаших ги, че иначе няма да участвам в церемонията. Колкото и благотворна да е за мен. Съсипах количката за две седмици и до края на лятото отказвах да разговарям с родителите си, защото не се съгласиха да ми купят нова.
— Браво! — похвали го саркастично тя.
— Не съм крил факта, че създавах проблеми.
— Знам — усмихна се тя. — Понякога обаче ми се приисква да ме изненадаш с приятна история от младежките си години.
Той се замисли.
— Веднъж набих бившия приятел на по-голямата ми сестра. Брои ли се? Той беше абсолютно откачен — уточни.
— Не. Не се брои — поклати глава Мария.
Той се усмихна.
— Искаш ли да обядваме заедно утре?
— Искам, но вече обещах на Джил. Написа ми съобщение по-рано, но забравих да ти кажа. Свободна съм обаче за късна вечеря.
— Не мога. На работа съм — повдигна рамене той.
— Значи утре няма да се видим? Какво ще правя?
Игривият й тон или фактът, че наближава краят на дългия и прекрасен уикенд, го накараха да замълчи. Вместо да отговори, той плъзна поглед по чувствените, почти съвършени извивки на тялото й.
— Толкова си красива! — прошепна най-сетне.
Лека усмивка пробяга по устните й, изкусителна и красива.
— Така ли?
— Да. — Той продължи да я изпива с поглед, изпълнен с увереност, че е на края на дълго пътешествие. Разбираше какво означава това и макар преди месец подобни чувства да изглеждаха невероятни, нямаше причина да отрича съществуването им. Пресегна се към нея и прокара нежно пръсти през косата й. Наслади се на усещането и въздъхна дълбоко.
— Обичам те, Мария — прошепна.
Видя как по лицето й първо се изписва изненада, после сигурност. Тя обви с длан ръката му, вплетена в косата й.
— О, Колин… И аз те обичам.
14.
Мария
Любиха се рано на другата сутрин. После Колин й каза, че има да вмести кратка тренировка преди лекциите, и макар слънцето още да не бе изгряло, когато той си отиде, Мария се въртя в леглото, неспособна да заспи отново. Най-сетне стана, решена да отхвърли отложени задачи.
Свари си кафе, изкъпа се, облече се и изпълнена с добри намерения, отвори лаптопа си, за да поработи час и половина, преди да тръгне към кантората. Не успяваше обаче да се отърси от необяснимо, ала настойчиво чувство, че нещо не е наред. Замисли се, но не откри причината. Подозираше, че е свързана с Колин; връзката им наистина се развиваше шеметно, но не съжаляваше. Бяха се влюбили и в това нямаше нищо нередно. Беше нормално. Случваше се всеки ден на други хора. А и бяха прекарали достатъчно дълго време заедно, така че резултатът не бе толкова неочакван.
Какво тогава я безпокоеше?
Наля си втора чаша кафе, стана от масата и излезе на балкона. Пристанищният град бавно се пробуждаше. Лека мъгла се стелеше над тротоара и създаваше впечатление, че земята не е на фокус. Отпивайки от кафето, тя си спомни как стоеше на същото място в нощта, когато се любиха за пръв път, и макар да извика усмивка по устните й, мисълта бе придружена и от тревога.
Добре. Все пак чувствата й към Колин не бяха толкова еднозначни, колкото й се искаше. Но какво точно я смущаваше? Че правят любов? Думите, които си казаха снощи? Фактът, че родителите й не го одобряват? Или защото преди месец не би повярвала, че е възможно да се влюби в мъж като него?