„Това горе-долу обобщава положението“ — призна си тя. Но защо опасенията изникнаха точно тази сутрин? Изглеждаше нелепо изречените гласно думи „обичам те“ да нарушат дотолкова равновесието й. Тя допи кафето и реши да отиде по-рано в кантората, сигурна, че притесненията й са преувеличени.
И все пак през цялата сутрин чувството не изчезна. Всъщност стана още по-натрапчиво. В десет дори стомахът я присви. Колкото повече се опитваше да се убеди, че тревогите й за Колин са безпочвени, толкова по-трудно се съсредоточаваше. Докато часовникът отброяваше минутите до обяд, в ума й се въртеше единствено мисълта, че има нужда да поговори с Джил.
* * *
Мария разказа всичко, включително как се чувства, наблюдавайки как Джил слага едно след друго парчета суши в чинията си и ги сдъвква доволно. От своя страна Мария осъзна, че в момента не би могла да преглътне нито хапка. Когато приключи, приятелката й закима.
— Нека повторя — каза тя. — Срещнала си мъж, двамата сте се любили, преди да сте излизали твърде дълго, запознала си го с родителите си, които не са се втурнали да се скрият в миша дупка, и той ти е казал, че те обича. Тази сутрин обаче ненадейно си се разколебала. Правилно ли обобщих историята?
— В общи линии.
— И се питаш защо?
Мария сви устни.
— Обясни ми.
— Просто е. Преживяваш зряла версия на срамната разходка.
— Моля?
— Срамната разходка? Колежански жаргон? Препиваш на парти, лягаш с момче, което ти се е струвало идеално, а на сутринта не можеш да повярваш какво се е случило? После по пътя до апартамента си се чудиш какви, по дяволите, ги вършиш, все още облечена в дрехите от предишната вечер?
— Знам какво е срамна разходка. И не е това.
Джил взе с пръчиците последната хапка маки.
— Може би не точно, но най-вероятно чувствата ти се сменят от една крайност към друга, което е характерно за разходката на срама. Например: „Наистина ли се случи? Толкова добре ли беше, колкото си спомням? Какво направих?“. Да се влюбиш, е ужасяващо. Затова казват „влюбен до полуда“. Влюбването не е път, осеян с цветя. — Тя погледна към чинията на Мария и поклати тъжно глава. — Изядох всичко и ще обвиня теб, когато се кача на кантара.
— С други думи, мислиш, че чувствата ми са нормални?
— Щях да се разтревожа, ако не подлагаше на съмнение всичко. Защото тогава наистина щеше да си луда.
— Така ли се чувстваше, когато се влюби в Пол?
— Разбира се. Имаше дни, когато мислех само за него, и други, когато се чудех дали не допускам най-голямата грешка в живота си. И ето ти една тайна — и досега е така. Знам, че го обичам, но не съм сигурна дали го обичам достатъчно, за да излизам вечно с него. Искам да се омъжа и да имам деца. Или поне едно. Между впрочем, родителите му не ме харесват особено, та се налага да се боря и с това.
— Защо не те харесват?
— Мислят ме за твърде бъбрива и своенравна.
— Шегуваш се.
— Знам, знам…
Мария се засмя, но усмивката й бързо се стопи.
— Трудно е, защото връзката ми с Колин е толкова… различна. С Луис всичко изглеждаше нормално. Първо бяхме приятели и едва след шест месеца му казах, че го обичам. Родителите ми го харесваха, произхождаше от добро семейство и в миналото му нямаше нищо съмнително.
— Споменавала си, ако не ме лъже паметта, че Серена никак не го харесвала. И в крайна сметка се оказал егоистично мекотело.
— О, да. Да. Но…
— Луис е първата ти любов. Не може да сравняваш връзката си с него със сегашната.
— Точно това казах.
— Не схващаш. Имам предвид, че първата любов винаги изглежда идилична, защото нямаш опит с нищо по-добро. Всичко е за пръв път и неизпитаното заглушава предупредителните звънчета. В началото поне. Сега си по-голяма и по-мъдра и ти е необходим някой също по-зрял и по-мъдър. Не искаш да играеш на криеница и с Колин получаваш това, което виждаш. Доверяваш му се и се наслаждаваш на времето, прекарано с него. Или поне така ми каза.
— И според теб не прибързвам?
— В сравнение с какво? Това е твоят живот. Съветът ми е да плуваш по течението ден за ден. И, да, днешните ти опасения са съвършено нормални.
— Не искам да се чувствам така.
— Кой би поискал? Но предчувствам, че ще ти олекне, когато поговориш отново с него. Така става обикновено.
Мария побутна парченцето суши в чинията, усетила най-сетне, че е гладна.