— Надявам се да си права.
— Права съм, разбира се. Любовта усложнява всичко и в началото чувствата винаги се разбесняват. Но когато е истинска, не бива да я проиграваш, защото и двамата сте достатъчно големи да знаете, че истинската любов не се намира под път и над път.
* * *
След обяда с Джил Мария наистина се почувства по-добре. Може би не съвсем нормално, но поне някак по-уравновесена. Колкото повече размишляваше, толкова по-ясно разбираше, че приятелката й е права за почти всичко. Да се влюбиш наистина е страшничко и в началото те изважда от равновесие. Толкова отдавна не й се бе случвало, че бе забравила усещането.
Джил излезе права и за друго — че поговори ли с Колин, опасенията й ще се разсеят. Той й се обади малко след четири на път за работа. Не говориха дълго, но като чу гласа му, напрежението във врата и раменете й премина. И когато я попита дали е свободна следващата вечер, за да се видят, осъзна колко силно иска точно това.
Мисълта за предстоящата среща с Колин й помогна работният й ден да мине по-бързо от обикновено. Дори Барни, който току влизаше в кабинета й или се обаждаше да се информира за различни случаи, не успя да помрачи доброто й настроение. Когато следобед телефонът й звънна, тя отговори машинално, очаквайки да чуе гласа на Барни. Оказа се обаче, че е Джил.
— Вече се перчи — заяви приятелката й.
След секунда Мария позна гласа й.
— Джил?
— Или двамата сте се скарали снощи и се надява да му простиш, или се опитва да подлее вода на другите мъже.
— За кого говориш?
— За Колин. Току-що ти изпрати букет от рози.
— Изпратил ми е рози?
— Доставчикът те чака.
Мария погледна към телефона.
— Защо се обаждаш от рецепцията?
— Защото говорех с Гуен, когато се появи куриерът. Настоях да ти се обадя, защото положението става абсурдно. Знаеш ли колко пъти Пол ми е изпращал цветя в кантората? Пробвай — нито веднъж. И ако не дойдеш бързо, ще взема букета и нищо чудно да го стъпча, защото отново поставя под въпрос връзката ми. А повярвай ми, не би искала това да ти тежи на съвестта.
Мария се засмя.
— Не стъпквай букета. Идвам!
Влезе във фоайето и видя Джил до куриер с бейзболна шапка, който, разбира се, държеше букет бледочервени рози. Преди да успее да му благодари, мъжът й връчи цветята и бързо се обърна. След миг входната врата се затвори зад гърба му, сякаш изобщо не се е появявал.
— Мил човек — отбеляза Джил. — Пести си думите. Повтаряше само името ти, когато понечих да го поразпитам. Но трябва да признаеш, че букетът е красив.
Мария се съгласи. Пъпките, обгърнати от клонки нежна гипсофила, бяха затворени или тъкмо започваха да се разтварят. Наведе се да ги помирише и установи, че цветарят е съобразил да подреже бодлите.
— Каква приятна изненада! — възхити се тя, вдъхвайки деликатния аромат.
— Тъжно е — поклати глава Джил. — Сигурно има сериозни проблеми със самочувствието. Понеже търси одобрението ти, имам предвид.
— Не мисля, че Колин има проблеми със самочувствието.
— Тогава е настоятелен. Скъсай с него, преди да стане по-зле. Трябва ти мъж като Пол, който мисли най-вече за себе си.
Мария изгледа с присвити очи приятелката си.
— Приключи ли?
— Усети ли колко ти завиждам?
— Да.
— Значи приключих. Да разбирам ли, че двамата сте разговаряли и отново всичко е наред?
— Всъщност ще излизаме тази вечер. — Мария подаде букета на Джил. — Ще го подържиш ли, за да видя картичката.
— Защо не? Личи си, че не се опитваш да ми натриеш носа.
Мария въздъхна престорено, извади картичката от плика и я прочете. Примигна, прочете я още веднъж и сключи вежди.
— Какво има? — попита Джил.
— Май са сбъркали картичката. Звучи безсмислено.
— Какво пише?
Мария показа надписа на приятелката си.
„Ще разбереш какво е чувството“ — прочете на глас.
Джил сбърчи нос.
— Някаква ваша шегичка?
— Не.
— Какво значи тогава?
— Нямам представа — отговори Мария, все по-притеснена.
Приятелката й върна букета.
— Странно послание.
— Определено — съгласи се тя.
— Защо не му се обадиш да го попиташ какво е имал предвид?
„Може би“ — помисли си Мария.
— Сигурно тренира.
— Е, и? Обзалагам се, че си носи телефона. Възможно е, разбира се, цветарят да се е объркал. Сложил е друга картичка или я е надписал грешно.