От прозореца й се виждаше мястото, където Кен паркираше. Той, разбира се, караше червен корвет и в един и половина изникна в полезрението й. Очакваше веднага да се появи в кабинета й, но за нейно облекчение опасенията й не се оправдаха. Не се отби и по-късно, дори за да побъбри със стажантките. Когато и в пет от него нямаше и следа, Мария си напомни да не остава до късно. Затвори лаптопа и прибра принтираните документи в чантата си. Погледна през прозореца, огледа внимателно паркинга и установи, че колата на Кен вече я няма.
Както и да е. Утрешният ден вероятно щеше да й донесе нови изненади.
Излезе от кабинета си, сбогува се с Джил и тръгна към колата си. Както винаги отвори първо вратата на пътническата седалка, за да си остави чантата. Погледна надолу обаче и от устата й се изтръгна вик.
Розите, вече повехнали в жегата, лежаха върху седалката, цинично подредени в спретнато ветрило.
* * *
Колин седеше срещу нея в дневната, подпрял лакти върху коленете си. Мария му се бе обадила веднага след като отново изхвърли розите в кофата и когато се прибра вкъщи, той я чакаше пред вратата й.
— Не разбирам — каза тя, все още объркана и паникьосана. — Какво иска Кен?
— Знаеш какво иска.
— И мисли, че така ще го получи? Като ми изпраща цветя и безумни анонимни картички? И като връща розите в колата ми, за да ме изплаши до смърт?
— Не мога да ти отговоря — поклати глава той. — Според мен истинският въпрос е какво смяташ да направиш?
Той не откъсна очи от нейните, но стиснатите му челюсти показваха, че е разтревожен не по-малко от нея.
— Не знам дали мога да направя нещо. Бележката не е подписана и не го видях да слага розите в колата ми. Нямам доказателства.
— Но си сигурна, че е Кен?
— Да. Наоколо нямаше никого.
— Сигурна ли си?
Тя отвори уста да отговори, но бързо я затвори, защото дори не й бе хрумнало да обмисли друга възможност. Не бе видяла никого, но това не означаваше, че е нямало никого. Идеята обаче бе твърде плашеща.
— Той е бил — каза тя. — Трябва да е бил той.
Но дори на нея думите й прозвучаха, сякаш се стреми да убеди себе си.
15.
Колин
Колин прекара нощта при Мария. Тя не го помоли да не си тръгва, но беше ясно, че не иска да остава сама. Беше напрегната през цялата вечер, не успя да хапне нищо и изглеждаше замислена. След като тя най-сетне заспа, Колин се загледа в тавана, опитвайки се да сглоби картината. От разказите на Мария бе добил достатъчно ясна представа за Кен и още от самото начало едва се сдържаше да си поговорят на четири очи. Сексуалният тормоз бе едно на ръка. Кен несъмнено бе и тираничен, а от личен опит знаеше, че подобни хора не спират да злоупотребяват с властта си, докато някой не ги принуди. Или не ги сплаши.
Мария обаче му даде ясно да разбере, че не иска той да разговаря с Кен и дори да го доближава. Той приемаше доводите й — Кен бе известен адвокат и една заплаха бе достатъчна да го прати зад решетките. Не се съмняваше, че Марголис и местните съдии ще се погрижат.
Все пак положението изглеждаше по-непонятно, колкото повече го обсъждаха. Съчетана с факта, че някой бе сложил розите в колата на Мария, бележката определено звучеше заплашително и много лично. Кен явно се затрудняваше да контролира либидото си и тя наистина го бе видяла на прозореца, но всичко останало не се връзваше. Какво означаваше посланието? Как би могъл Кен да знае, че Мария ще реши да хвърли розите точно в онзи момент? И ако е възнамерявал да ги сложи в колата й, защо е продължил да стои на прозореца с пълното съзнание, че Мария ще го сметне за виновен? На всичкото отгоре уплахата логично би я подтикнала да огласи простъпката му. Ако някой служител от кантората бе забелязал как взема букета от контейнера за боклук и го оставя в колата на Мария? Би ли поел подобен риск? Повечето кабинети имаха прозорци.
Всичко това означаваше… Какво? Ако наистина бе виновен, Кен очевидно бе пропаднал през ръба на здравия разсъдък и се спускаше стремително към земята, неспособен да мисли трезво. А ако не беше Кен?
Този въпрос го тревожеше най-много.
Когато сутринта Мария се събуди, Колин й предложи да я придружи до кантората, но тя отказа. По обратния път към къщата на Евън обаче той осъзна, че нервите му са изопнати. Усещаше как у него се надига гняв и още щом се прибра, надяна спортния екип и излезе.