Колин вдигна глава и огледа сградите срещу кантората, край които току-що бе минал. Разстоянието бе добро, ъгълът — отличен, но как — и дали — щеше да се добере дотам?
Обиколи още веднъж улицата с надеждата да намери авариен изход. Модерните сгради на два или три етажа нямаха външни стълби. Той свърна в пресечката, стигна до тясната задна алея и осъзна, че донякъде му е провървяло. Нямаше достъп до покривите на сградите точно срещу кантората, но триетажната постройка до тях имаше старомодна стълба на десетина стъпки над земята, която водеше до метална козирка на втория етаж. Трудна, но достижима цел. Обзорът не беше идеален, но предлагаше най-добрата и единствена възможност. Колин тръгна по алеята, провеси камерата на врата си и я пъхна под блузата. Засили се към стената с надеждата да я използва като трамплин, за да се изтласка нагоре и да спечели необходимите няколко сантиметра. Успя и сграбчи с две ръце последното стъпало. Пресегна се рязко и прехвърли дясната си ръка върху следващото. Продължи да се катери, докато стигна до козирката. За щастие стълбата бе прикрепена към стената и след няколко секунди той се озова на покрива. Никой на улицата сякаш не го забеляза.
Засега добре.
Насочи се към ъгъла, най-близък до кантората на Мария. Покривът се издигаше на не повече от педя, но все пак предоставяше известно укритие. Чакълът наоколо бе загладен. Имаше обаче няколко хартии от дъвка и той ги смете с ръка, лягайки по корем. Намести камерата и зачака. Изненадан, забеляза Мария зад бюрото й в кабинета; видя и колата й и кофите за смет зад нея. Колата й бе паркирана на обичайното място, недалеч от тази на Кен.
След малко повече от час от кантората започнаха да излизат хора — обикновено по един, понякога по двама. Стажантки — всичките привлекателни, както бе отбелязала Мария, двама мъже на около четирийсет, Джил, приятелката на Мария, още неколцина, последвани след минути и от самата Мария. Той я проследи с поглед през обектива, мислейки си, че върви по-бавно от обикновено. Когато стигна до ъгъла на сградата, се озърна, несъмнено търсейки го с очи. После, сбърчила леко чело, се запъти към колата си.
Съсредоточен отново върху входа, Колин не виждаше никаква следа от Кен. Тъкмо когато се запита дали здрачът няма да скрие необходимите подробности, Кен мина през вратата. Затаил дъх, Колин засне десетина снимки, преди шефът на Мария да свърне към паркинга. Обърна се на една страна да види снимките, надявайки се една-две да са достатъчно добри.
Бяха.
Изчака Кен да потегли, изправи се и слезе от покрива по същия начин, както се бе качил. Отново сякаш никой не го забеляза. Когато стигна до камарото си, вече се свечеряваше. Спря във фотоателие и избра две снимки за проявяване. После потегли към дома на Мария. Беше обещал да й върне камерата.
* * *
— Нищо чудно, че не те видях — отбеляза тя по-късно, впила очи в снимките върху кухненската й маса. — Значи утре…
— Ще започна да звъня на цветарите. И се надявам да разбера истината.
— А ако букетът е поръчан по телефона?
— Ще им кажа истината — че се питаш дали не са сложили картичка, предназначена за друг. И се чудиш от кого са цветята.
— Възможно е да не ти дадат информация.
— Искам само име, не телефонен номер. Обзалагам се, че повечето хора ще помогнат охотно.
— И когато разбереш, че е Кен?
Неотдавна Евън му бе задал същия въпрос и оттогава той обмисляше отговора.
— Ти ще решиш какво ще последва.
Мария кимна със свити устни, изправи се и тръгна към балкона. Застана до вратата и дълго мълча. Колин стана. Приближи се до нея, обгърна я през кръста и усети как потреперва.
— Омръзна ми да говорим за това. Омръзна ми дори да мисля за това.
— Да излезем и да направим нещо, което ще те поразсее.
— Какво?
— Искаш ли да те изненадам?
* * *
Взряна през прозореца на камарото, паркирано между два минивана, тя очевидно се двоумеше дали да слезе.
— Това ли е изненадата?
— Мислех, че ще е забавно.
— Миниголф? Сериозно?
Мария наблюдаваше скептично веселите лампички около входа. Зад стъклените врати различаваше арка; наляво се намираше миниатюрното игрище с вятърни мелници, вероятно имитиращи скандинавски пейзаж.