— Не само миниголф. Фосфоресциращ миниголф.
— И… май ме вземаш за дванайсетгодишна?
— Добро развлечение е. Кога си играла за последно?
— Току-що ти казах. На дванайсет. Кевин Рос си организира рождения ден тук. Покани обаче целия шести клас, а и мама дойде, така че не се брои за среща.
— Но явно пазиш ярък спомен. После, ако искаш, ще пробваме лазерния лабиринт.
— Лазерен лабиринт?
— Видях плаката преди два месеца, когато минавах оттук. Опитваш се да прекосиш стая, без да докоснеш лъчите или нещо подобно. — Тя не отговори и той продължи: — Неприятно ми е да мисля, че те спира страхът да не те победя.
— Не се страхувам, че ще ме победиш. Ако не ме лъже паметта, бяха най-добрата в класа.
— Това „да“ ли е?
— Давай!
* * *
В петък сутринта Колин се събуди рано и излезе преди зазоряване. Тича и посети спортната зала, преди да се включи в Мрежата и да намери необходимите телефонни номера. С изненада установи, че в Уилмингтън има над четирийсет цветарници плюс зарзаватчийниците, където също продават цветя. Явно му се отваряше доста работа.
Чувстваше се ободрен след предишната вечер. Едва след няколко удара, при които късметът й се усмихна, Мария се поотпусна. Накрая се смееше с глас и дори потанцува на тревата, когато улучи от първи опит шестнайсетата дупка и подпечата победата си. Огладнели, пропуснаха лазерния лабиринт. Колин я заведе в крайпътен ресторант до брега, където сервираха рибно тако. Пиха и леденостудена бира, и той я попита дали иска да излязат с Евън и Лили. „Разбира се“, отговори му тя и когато го целуна за лека нощ, личеше, че точно от такава вечер е имала нужда.
Седнал до плота в кухнята, той започна първите телефонни разговори с надеждата за няколко часа да отметне целия списък. Не след дълго обаче разбра, че хората, с които иска да разговаря, невинаги са на разположение и се налага да набира по два или дори по три пъти един и същи номер. Винаги обаче се придържаше към най-целесъобразните според него обяснения и въпроси: дали е възможно картичката да е сгрешена; дали са изпратили куриер до кантората; аранжирали ли са изобщо букет от бледочервени рози. За щастие повечето хора се оказаха услужливи. В ранния следобед му оставаха само няколко магазина и той вече подозираше, че ще чуе обичайния отговор — букетът не е поръчан при тях.
Излезе прав. Питайки се какво да предприеме по-нататък, реши да пробва няколко цветарници извън града; единственият въпрос бе коя посока да избере. Избра север. Обади се в двете цветарници в Хампстед, после откри още осемнайсет в Джаксънвил.
На шестото обаждане улучи десетката. Собственикът на „Цветен рай“ му каза, че помни мъжа, поръчал букета. Платил в брой, добави. Да, магазинът щял да работи утре и той щял да бъде там.
По-късно вечерта, докато обслужваше бара в „Краби Пийтс“, Колин си мислеше, че някой се е постарал твърде грижливо да скрие самоличността си.
* * *
В петък през нощта се разрази буря и понижи температурите. След джогинга и работата в двора в събота сутринта Колин пое с колата към „Цветен рай“ в Джаксънвил. Малко повече от час по-късно влезе в магазина, извади снимката на Кен и я показа на собственика.
— Това ли е човекът?
Собственикът — закръглен шейсетинагодишен мъж с очила — поклати почти веднага глава.
— Мъжът на снимката е много по-възрастен. Купувачът на цветята вероятно наближава трийсетте. Макар че не го огледах добре.
— Така ли?
— Беше странен, затова изобщо го запомних. Носеше бейзболна шапка и говореше с очи, забити в тезгяха. Измърмори набързо какво иска и излезе. Върна се след час, плати в брой и си тръгна.
— Забелязахте ли дали е сам?
— Не обърнах внимание. Ще ми обясните ли пак защо се интересувате?
— Както споменах по телефона, на картичката е било написано странно послание.
— Той не пожела картичка. Запомних го, защото всички искат картичка. Както казах, човекът бе странен.
* * *
Следобедната тренировка на Колин бе посветена на защитните техники и хватките при близък бой. За негова изненада Дейли работеше почти през цялото време с него, натоварвайки го повече от обикновено. На младини Дейли бил истински звяр в клинча и неведнъж Колин се оказваше натясно с чувството, че се бори за живота си. Към края на тренировката осъзна, че нито веднъж не е помислил за мъжа с бейзболната шапка.