Който и да беше той.
Тревогата обаче се върна още щом слезе от ринга. Преди да стигне до съблекалнята, Дейли дотича и го дръпна настрани.
— Може ли да поговорим?
Колин избърса потта от лицето си с тениската си.
— Искаш ли да се биеш следващия уикенд? В Хевънлок? — Преди Колин да отговори, Дейли продължи: — Знам, че почиваш три седмици, но днес ми се обади Бил Йенсен. Познаваш го, нали?
— Организира състезания — кимна Колин.
— Знаеш колко е направил за бойците ни… включително и за теб. В момента обаче е затруднен. Джони Рийс ще участва, но съперникът му си счупил ръката и се отказал. Трябва му нов.
Още щом чу името, Колин си спомни разговора с Евън в закусвалнята. „Движи се като котка“. Дейли продължи:
— Йенсен се опитал да намери човек и се оказало, че единствено с теб от неговата категория ще се получи интересна битка. Това е последният двубой на Рийс, преди да отиде при професионалистите. Има всички данни — шампион от Националната колежанска лига, шлифовани удари, безстрашен. След година-две се кани да стигне до национално ниво. Затова Йенсен не иска да отмени двубоя. И затова те поизмъчих днес. Исках да разбера дали си готов да се изправиш срещу него.
— Не съм достатъчно добър за Рийс.
— Днес доста пъти ме принуди да се защитавам. Готов си, повярвай ми.
— Ще изгубя.
— Вероятно — призна Дейли. — Но ще бъде най-напеченият бой в живота му досега, защото си по-добър, отколкото смяташ. — Той усука края на тениската си и й изцеди потта. — Знам, че ще поемеш риск, но ще ни помогнеш. А и ти ще извлечеш полза. Йенсен никога не забравя услуга. И ще направим реклама на залата.
Колин си избърса отново лицето и най-сетне реши: „Защо не, по дяволите?“.
— Добре — кимна той.
Излезе от залата, замислен за Джони Рийс. Незнайно защо обаче не се вълнуваше. Преди да преполови пътя до вкъщи, предстоящата битка изскочи напълно от ума му. Мислите му обсеби мъжът, изпратил розите, и въпросът как друг, освен Кен е разбрал, че Мария ги е изхвърлила.
* * *
— Не е шега работа! Рийс, а? Бива си го — отбеляза Евън.
Бяха на верандата. Колин пиеше вода, приятелят му бавно отпиваше от бутилката бира.
— Благодаря, че отбягваш очевидното.
— О, имаш предвид Мария и преследвачът й? За това ли искаш да говорим? — Евън замълча, преди да продължи: — Добре. Хрумна ли ти, че Кен може да е наел мъжа да купи и да достави розите?
— Защо тогава ще ги взема от място на цял час път оттук?
— Може би мъжът, когото е наел, е оттам?
Колин отпи от водата.
— Може би. Но не ми звучи правдоподобно.
— Защо?
— Защото не мисля, че Кен е замесен.
Евън зачопли етикета на бутилката си.
— Ако ще те утеша, мисля, че си прав. Положителното е, че детективските ти и фотографски дейности дадоха резултат. Тоест, не си пълен идиот. Макар да не успя да разбереш кой всъщност е изпратил букета.
— Научих и нещо друго.
— Какво?
— Обзалагам се, че са следили Мария от същото място на покрива, откъдето заснех Кен.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото чакълът беше загладен и вятърът не бе успял да издуха всички обвивки от дъвки, разпилени наоколо. Значи някой наскоро е бил там. И оттам се вижда кабинетът на Мария. Както и колата й и кофата за смет. Току-що събрах две и две.
За пръв път Евън замълча.
— Хмм — проточи накрая.
— Това ли ще кажеш само?
— Може и да си прав, може и да грешиш. Не знам отговора.
— На всичкото отгоре следващия уикенд ми предстои и двубой.
— Е, и?
— Колебая се.
— Защо?
— Заради всичко, което се случва с Мария.
— Тренираш, за да се биеш. Харесва ти. Предложили са ти двубой. Какво общо има това с Мария?
Колин не отговори.
— Знаеш ли какво? Постоянно ми натякваш, че Лили ме върти на малкото си пръстче, но е повече от ясно, че аз съм по-разумен от теб. Защото сега ти тънеш в догадки дали можеш да разрешиш проблема на Мария. Макар да ти е казала, че не е необходимо, съобразяваш живота си с нея. Разбираш ли колко е погрешно? Спомена, че е поискала да види как се биеш. Покани я да дойде, изведи я на вечеря и го наречи среща. Бум! Главоблъсканицата е разрешена.
Колин се подсмихна.
— Според мен настояваш да се бия, защото си сигурен, че ще загубя.
— И? Добре, признавам, че ще е забавно да видя как ще те натупат, защото си ужасен таралеж в гащите. — Колин се засмя и Евън продължи: — Значи е уредено. А за довечера? Вълнуваш ли се?