— Довечера ли?
— Ти и Мария? Аз и Лили? Забрави ли? Резервирах маса за седем и половина в бистро „Каприс“. После отиваме в клуб, където пускат музика от осемдесетте.
— От осемдесетте?
— Ехо ли има? Да, от осемдесетте. Лили е таен фен на Мадона. Спомен от така наречения й бунтарски пубертет. Така твърди поне. Е? Отиваме ли? Ако Мария не се е отказала, имам предвид.
— Защо да се откаже?
— Може би защото си й развалил настроението с това, което си разбрал?
— Още не съм й казал.
— Господин Честност? Шокиран съм!
— Смятах да й кажа тази вечер.
— Гледай да не раздухваш нещата. Не искам да помрачиш вечерта. Доколкото знаем, случило се е веднъж и вероятно няма да се повтори.
— Или може би ще се повтори — поклати глава Колин.
16.
Мария
Колин бе твърде мълчалив, откакто я взе, и Мария се изнерви, защото знаеше с какво се е занимавал през деня. Макар да не подхващаше темата, тя знаеше, че мисли за цветята. Отговаряше й разсеяно и сърцето й се свиваше все повече. Когато спряха пред ресторанта, не се стърпя и попита:
— Кой е изпратил розите?
Той изключи двигателя и й разказа какво е разбрал.
Тя сбърчи замислено чело.
— Ако не е Кен и не мислиш, че Кен го е наел, кой е тогава?
— Не знам.
Тя обърна глава и погледна през прозореца. Възрастна двойка вървеше към ресторанта. Усмивки озаряваха лицата им. Безгрижни като птички.
— Вчера пак видях Кен в кабинета на Барни — каза тя. — Стори ми се малко разсеян, но иначе се държеше съвсем делово. Всъщност сякаш почти не ме забелязваше. Предполагам, че… — По мълчанието на Колин отсъди, че е успял да довърши мисълта й. — Не е бил Кен.
— Хайде да не се тревожим тази вечер? — предложи й той.
Тя кимна, ала усети как раменете й се вцепеняват от напрежение.
— Ще се опитам. Но няма да е лесно.
— Знам. Трябва обаче да се подготвиш за Лили. Обожавам я, но ти трябва време да свикнеш с нея.
Мария пресилено се усмихна.
— Това е прикрит комплимент.
— Познай от кого го научих?
* * *
Мария откри Лили само секунда след като влязоха в ресторанта. Още щом с Колин прекрачиха прага, ослепителна блондинка със съвършена прическа и очи като тюркоази се плъзна грациозно към тях. Носеше стилна рокля до коляното и перли. Буквално всички мъже в ресторанта се обръщаха, когато минаваше край тях. След нея вървеше Евън в елегантно облекло в колежански стил.
Усмивката не слизаше от лицето на Лили и щом приближи до тях, тя обви ръцете на Мария с длани — меки като копринено бебешко одеялце.
— За мен е неописуемо удоволствие да прекарам вечерта в твоята компания! Колин е възхитен от теб! — Евън застана до нея. — Но къде са ми обноските, за бога? Аз съм Лили, а красивият мъж до мен е годеникът ми Евън. Приятно ми е да се запознаем, Мария!
— Привет — кимна Евън с искрена топлота. — И, моля те, не се обиждай, ако Лили не ми даде думата до края на вечерта.
— Тихо, Евън! — сгълча го тя. — Не бива да създаваш у новата ни приятелка погрешно впечатление за мен. — Обърна се отново към Мария: — Прости му. Той е мил и по-интелигентен, отколкото показва, но е учил в Щатския и е бил в братство. Знаеш какво значи това.
— Моят университет поне беше смесен — възрази Евън.
— И съм го уверявала многократно — Лили побутна леко с лакът Мария, — че няма да използвам тази информация срещу него.
Мария се усмихна.
— Радвам се да се запозная и с двамата.
Стиснала ръцете й, Лили се обърна към Колин:
— Трябва да признаеш, че не ми описа Мария както подобава! Тя е пленителна! — После се обърна отново към Мария: — Нищо чудно, че напоследък Колин мисли и говори само за теб. — Пусна ръцете й и целуна Колин по бузата. — Днес си много красив. Аз ли ти купих тази риза?
— Благодаря — каза той. — И, да, ти ми я купи.
— Проявих съобразителност, нали? Иначе щеше да сложиш някоя от ужасните си тениски с лозунги.
— Харесвам ги.
Тя го потупа по ръката.
— Знам, знам… Да седнем ли? Цял ден съм на тръни и искам да разбера всичко за жената, която вече те върти на малкото си пръстче.
— Не съм сигурна, че е вярно — възрази Мария.
— Вярно е и още как. Колин си придава непроницаем вид, но всъщност изразява доста ясно чувствата си, щом го опознаеш. Е, да вървим ли?