Тя се обърна към масата и Колин сви рамене към Мария: „Казах ти“. В колежа в Чапъл Хил бе имала възможност да наблюдава феномена „южняшка красавица“, но Колин имаше право — Лили се числеше към най-забележителните му представителки. Отначало Мария реши, че поведението й донякъде е престорено, но пространният разговор по време на вечерята постепенно промени мнението й. Любопитно бе, че колкото и да говореше — а тя сякаш бе информирана за всичко — Лили умееше и да изслушва. Привеждаше се леко напред и кимаше съсредоточено; вмъкваше забележки и възклицания в най-подходящия момент и задаваше уместни въпроси. Мария нито веднъж не остана с впечатлението, че Лили обмисля каква ще е следващата й реплика, преди да я доизслуша, и за своя изненада разказа на нея и на годеника й за букета с картичката и какво се е случило после.
По-късно, когато след вечерята двете жени се оттеглиха да се освежат в тоалетната, Мария вдигна глава към отражението на Лили в огледалото.
— Имам чувството, че не ви дадох думата — каза тя. — Съжалявам.
— Не се извинявай. В момента имаш доста грижи и съм поласкана, че ни се довери.
Мария си сложи червило и добави:
— Не си изненадана от постъпката на Колин, нали? Имам предвид снимката и как откри откъде са поръчани розите.
— Не — отговори Лили. — Той е такъв. Обича ли някого, готов е на всичко за него.
— Имам чувството, че все не успявам да проумея що за човек е.
— Не съм изненадана — кимна Лили. — Понеже бе толкова откровена с мен и Евън, длъжна съм да споделя, че преди вечерята бях загрижена единствено за Колин. Исках да се запозная с теб, за да се уверя, че наистина си такава, каквато те описва.
— Наистина си привързана към него.
— Обичам го като брат — призна тя. — И предполагам какво си мислиш. Двамата наистина сме коренно различни и отначало не разбирах какво намира Евън у него. Татуировки, мускули, буйства в миналото… — Лили поклати глава. — Проговорих на Колин едва след петото гостуване у Евън. Посъветвах го да отиде да живее другаде, представяш ли си? И знаеш ли какво ми отговори той?
— „Добре“ — имитацията на Мария разсмя Лили.
— И с теб го прави значи, Бог да го поживи. Опитвам се да го отуча от този навик, но напоследък имам чувството, че му отива. Ала тогава се обидих. Оплаках се на Евън и той обеща да поговори с него. При условие обаче, че аз също се съглася да разговарям с Колин. Отказах, разбира се. Отстоявах позицията си.
— И кой разтопи леда? Ти или той?
— Колин. Бях купила телевизор за рождения ден на Евън. Носех го в багажника. Колин ме видя да се боря с кашона. Веднага предложи да ми помогне. Внесе го вътре и попита дали искам да го монтира, или да го остави в кашона. Не бях се замисляла. Казах му, че Евън ще го монтира, но той се засмя — приятелят му нямал представа как се правят такива неща. Преди да възразя, тръгна към железарския магазин и двайсет минути по-късно монтира телевизора на стената. Беше купил и голяма панделка и най-вече това ме накара да се замисля дали у него има нещо, което си струва да опозная. Заговорих го. След трийсет секунди разбрах, че не познавам мъж като него.
— Колин спомена, че си го посъветвала да се върне в колежа. И си му помагала да учи.
— Някой трябваше да го направи. Той, горкичкият, не бе отварял книга от години. Не се оказа трудно обаче, защото щом реши, вложи всички необходими усилия да се представи на ниво. И е интелигентен. Макар да се е местил от училище в училище, явно е прихванал нещо по пътя.
— И ще бъде кум на Евън?
Лили извади кърпичка от чантата си и избърса червилото по устните си.
— Да. Моите родители, разбира се, са ужасени. За тях той е приятел на Евън, но не и мой. Непрекъснато намекват, че трябва да страня от него. Когато видя за пръв път Колин, татко буквално разкриви лице, а мама предложи дори да не го каним на сватбата, камо ли да ни е кум. Повтарям им, че Колин е и мой приятел, но те се преструват на глухи. Държат на своето и за тях аз винаги ще бъда безценното им дете, Бог да ги поживи.
— Мама и татко също не останаха очаровани от него.
— Разбираемо е. Но за разлика от моите родители, обзалагам се, че твоите ще му дадат шанс и в крайна сметка ще променят мнението си. Все пак моето се промени. Дори сега понякога ми се струва невероятно. Честно казано, с Колин нямаме почти нищо общо.
— Съгласна съм.
Лили се усмихна, оправи перлите си и се обърна към Мария:
— Признавам обаче, че откровеността му, съчетана с абсолютното пренебрежение към чуждото мнение, ми влезе под кожата.