Мария кимна с усмивка.
— Уверявам те също — продължи Лили, — че е по-шлифован, откакто го срещнах за пръв път. Положих извънредни усилия. — Намигна. — Но не е нужно да ми благодариш. Готова ли си? Сигурна съм, че момчетата вече копнеят за нас.
— Не мисля, че Колин копнее.
— Напротив. Макар да не го признава.
* * *
— Не копнеех — каза Колин, докато вървяха към колата. — С Евън обсъждахме двубоя ми.
— Онзи в Мъртъл Бийч?
— Не. През следващия уикенд.
— Какъв двубой?
Той й разказа накратко и добави:
— Евън ще дойде. Ела и ти.
— Лили ще дойде ли?
— Не. Боевете не са любимото й забавление.
— Изненадана съм, че интересуват Евън.
— Той винаги идва на мачовете ми. Харесва му.
— Така ли? Не ми изглежда такъв тип.
— Какъв тип?
— Като теб — подкачи го Мария. — Едри мускули и татуировки. И най-вече да не изглеждаш, сякаш ще припаднеш при вида на капка кръв.
Той се усмихна.
— Искаш ли да дойдеш?
— Разбира се. Но правилото продължава да важи. Не бива да те нараняват, защото ще си спомня първата нощ, когато се срещнахме.
— Добре.
— Съгласяваш се, но както ми описа Джони Рийс, едва ли можеш да го гарантираш.
— Не мога — кимна той. — За какво си говорихте с Лили на четири очи?
— Главно за теб.
— Добре.
— Няма ли да ме поразпиташ?
— Не.
— Не се ли интересуваш какво сме обсъждали?
— Разговорът си е между теб и Лили. Не е моя работа. А и явно не е толкова зле, след като ме държиш за ръка.
— В какъв клуб отиваме?
— Знам само, че пускат музика от осемдесетте. Тайна слабост на Лили. Евън ми каза, че като тийнейджърка слушала Мадона. Така се бунтувала.
— Хм… Не е кой знае какъв бунт.
— Не е за мен и теб. Но за родителите на Лили? Сигурен съм, че са се тревожили години наред. Не ме харесват много, между другото.
— Защо не ги поканиш на двубоя? — предложи Мария. — Може би ще си променят мнението.
Той се засмя и й отвори вратата. Продължи да се смее, заобикаляйки колата.
* * *
Въпреки гръмката музика клубът не отговаряше на очакванията й. Вместо разведени жени и плешиви мъже над четирийсетте, опитващи се да съживят младостта си, вътре беше пълно със студенти. Мария дори се озърна да не би Серена да е тук с приятели. Колежанки танцуваха на групи и припяваха песните.
Колин се приведе към ухото й:
— Как ти се струва?
— Чувствам се стара — призна тя. — Но музиката ми харесва.
Евън посочи дъното на залата и Колин кимна. Улови я за ръката и я поведе край масите към стълпотворението около бара. Най-сетне успяха да привлекат вниманието на бармана и Колин, верен на себе си, поръча вода, Евън — бира, а Мария и Лили коктейли „Морски бриз“. Когато преполовиха чашите, зазвуча песен на Мадона и Лили плесна доволно с ръце и дръпна Евън към дансинга. „Какво пък?“ — каза си Мария, хвана ръката на Колин и двамата тръгнаха след тях.
Вечерта продължи на бързи обороти. Танцуваха три-четири песни и спираха за кратка почивка. Мария поръча втори „Морски бриз“ и макар да не бе допила първия, усети, че е приятно замаяна. За пръв път от седмица наистина се забавляваше.
В единайсет и половина успяха да заемат малка маса. Седнаха и тъкмо обсъждаха докога да останат, когато младата келнерка се появи с поднос напитки. Остави още един „Морски бриз“ пред Мария.
Тя махна с ръка.
— Не съм го поръчвала.
— Приятелят ви го поръча — обясни келнерката на висок глас, за да надвика музиката.
Мария погледна въпросително към Колин.
— Ти ли го поръча?
Той поклати глава и тя се обърна към Евън, който също изглеждаше изненадан.
— Кой го е поръчал тогава? — попита Мария.
— Приятелят ви на бара — посочи келнерката. — С бейзболната шапка. — Приведе се. — Каза ми да ви предам, че се е натъжил, задето не сте харесали розите му.
Мария ахна. Частица от секундата по-късно видя как Колин скача от масата и столът му се преобръща назад. През следващите минути успяваше само да регистрира поредица от мимолетни картини.
Изопнал лице, с две крачки Колин стига до келнерката… толкова бързо, че събаря подноса.
Евън и Лили се изправят и разплискват чашите си.
Клиенти се обръщат да видят какво е предизвикало бъркотията.