Выбрать главу

Колин настоява келнерката да му опише точно мъжа до бара. Разярен, повтаря отново и отново въпроса.

Жената отстъпва ужасена назад.

Охранителите тръгват към тях.

Евън приближава до Колин, вдигнал ръце.

През цялото време Мария седеше като вкаменена и думите на келнерката отекваха в главата й. Бейзболна шапка. Натъжил се, че не харесвате розите…

Той беше тук. Беше я проследил. Следеше я неотстъпно.

Задъхваше се, картините се премрежваха, светът се смаляваше…

Охранителите си проправят път през тълпата. Движат се с опасна бързина.

Колин крещи. Иска да разбере как изглежда мъжа, поръчал питието.

Келнерката продължава да отстъпва назад. Разплаква се.

Хора се скупчват около тях.

Евън сграбчва ръката на Колин.

Лили тръгва към Мария.

Мария усети как нечии ръце я хващат за раменете и й помагат да се изправи. Нямаше сили да се съпротивлява. Осъзна внезапно, че Лили я вдига на крака. Чуваше как Колин крещи, виждаше как Евън го дърпа за ръката, как келнерката плаче от страх, как ги заобикалят непознати и охранителите застават плътно зад тях.

Непознат в синя риза: „Какво става, по дяволите?“.

Колин на келнерката: „Как изглеждаше той?“.

Непознат с щръкнала коса: „Успокой се! Остави я на мира!“.

Келнерката през сълзи: „Казах ви, че не знам! Беше с шапка! Не знам!“.

Непознат с татуировки на Колин: „Какво те прихваща?“.

Евън: „Да вървим!“.

Колин: „Млад ли беше или стар?“.

Келнерката: „Не знам! На двайсет? Трийсет? Не знам!“.

Евън: „Хайде, Колин! Хайде!“.

Лили поведе Мария настрани и отдалечавайки се от масата, с крайчеца на окото си тя зърна как Евън блъсва Колин. Той реагира инстинктивно, отдръпна се мълниеносно и вдигна юмруци, готов за бой. Лицето му бе зачервено и напрегнато, мускулите на врата му — изпъкнали. Сякаш не разпознаваше Евън.

— Колин! Не! — извика Лили.

Евън отстъпи назад и бързо, както се бе надигнал, гневът на Колин се уталожи.

Охранителите вече бяха до тях. Колин сложи ръцете си зад гърба, обвил лявата си китка с дясната длан. Охранителят го сграбчи за лактите, ядосан и враждебен както самия Колин преди малко.

— Ще дойда с вас. Спокойно — увери го Колин и се обърна към разплаканата келнерка: — Съжалявам. Не исках да те уплаша.

Думите му не трогнаха нито охранителите, нито келнерката; издърпаха Колин навън и няколко минути по-късно пристигна полицейска кола с мигащи сини лампи. След секунди тъмен седан паркира до нея.

* * *

— Кой е този? — попита Мария, застанала със скръстени ръце до Евън.

Преди няколко минути Лили се бе върнала в клуба. На паркинга Колин бе заобиколен от двама полицаи, единия охранител и мъж с износено спортно сако, който дъвчеше клечка за зъби.

Гласът на Евън прозвуча угрижено:

— Детектив Марголис. Чака Колин да оплете конците отново.

— Защо?

— Защото мисли, че мястото му е в затвора.

— Ще го прати ли там?

— Не знам.

— Но той не е направил нищо! — възнегодува Мария. — Дори не я докосна!

— Слава богу. Иначе вече щяха да са му закопчали белезниците. И няма да му се размине, ако магията на Лили не сработи.

— Какво прави тя?

— Разрешава проблема — отговори Евън. — Това е стихията й.

След известно време Лили излезе от клуба и спря да се ръкува с един от охранителите, измъкнали Колин навън. После се запъти към полицаите с чистосърдечна усмивка.

Марголис я забеляза и вдигна ръка да я спре. Тя не му обърна внимание и продължи напред, докато стигне достатъчно близо, за да я чува. Няколко безкрайни минути Евън и Мария наблюдаваха сцената, чудейки се какво ли му казва Лили. Накрая охранителят влезе вътре с единия полицай, а Марголис и другият останаха с Колин. Марголис очевидно кипеше от гняв, но все още не посягаше към белезниците. Случилото се през изминалия половин час караше мислите на Мария да отскачат като топки за пинг-понг, забърквайки хаос от емоции. Бяха я проследили до бара, което означаваше, че са я проследили от ресторанта, а следователно и от дома й.

„Знае къде живея и ме е проследил дотук.“

Дъхът й секна и гласът на Евън прозвуча някъде отдалеч:

— Добре ли си?

Тя стисна лакти. Прииска й се Колин да я прегърне и същевременно му бе ядосана, че е изгубил самообладание. Или се страхуваше за него? Не беше сигурна.