„Знае къде живея и ме е проследил дотук.“
— Не — призна тя и едва сега усети, че трепери. — Не съм добре.
Евън я прегърна през рамо.
— Гадна работа — кимна той. — На твое място щях да съм развалина.
— Какво ще стане с Колин?
— Всичко ще е наред.
— Откъде знаеш?
— Лили изглежда спокойна, а Марголис — вбесен.
Мария погледна към тях и разбра, че Евън има право. Но тази нощ всичко се бе объркало.
След минута полицаят излезе от клуба и приближи до Марголис. Поговориха кратко и двамата полицаи се върнаха неохотно в колата си. Лили тръгна бързо към Евън и Мария. Евън пристъпи към нея и я прегърна.
— Няма да повдигнат обвинения. Пускат го — каза тя.
— Какво направи? — попита Мария.
— Говорих с келнерката и с управителя на клуба. Казах им истината — отвърна Лили. — Че някой те следи и Колин е реагирал твърде бурно, защото си изплашена, и е помислил, че си в опасност. Проявиха изненадващо съчувствие. Особено след като дадох на келнерката щедър бакшиш, платих за разлетите питиета и предложих на управителя да го възмездя за причинените неприятности.
Мария се ококори.
— Подкупила си ги?
— Нищо подобно. Просто се опитах да разреша ситуацията по начин, задоволителен за всички замесени. Когато полицаят дойде да говори с тях, и двамата категорично отказаха да повдигнат обвинения. Все пак признавам, че отначало се колебаех дали ще се получи отново.
— Отново?
— Не се случва за пръв път — поясни Евън.
* * *
Колин тръгна към тях, следван от Марголис. На другите Колин вероятно изглеждаше хладнокръвен както обикновено, но Мария забеляза нещо в изражението му, подсказващо разбиране, че е бил готов да избухне. Застана до нея, докато Марголис оглеждаше лицата им. Колин не отмести поглед, невъзмутим както Евън и Лили.
— Динамичното дуо пак нанася удар — озъби се Марголис. — Колко ви излезе този път?
— Нямам представа за какво говориш — излъга сладко Лили с мелодичния си глас.
— Разбира се — проточи иронично детективът. — Чудя се какво ще кажат управителят и келнерката, ако ги разпитам под клетва. — Замълча, за да придаде тежест на думите си, преди да продължи: — Но няма причина, нали? Защото отново спасихте добрия си приятел Колин.
— Нямаше нужда да го спасяваме — увери го напевно Лили. — Нищо нередно не е направил.
— Странно. Защото си спомням, че същото се е случвало поне още два пъти във ваше присъствие.
На лицето на Лили се изписа престорено недоумение.
— Имаш предвид онези случаи, когато Колин бе излязъл с нас и пак не бе направил нищо лошо?
— Залъгвайте се. Само отлагате неизбежното. Колин знае какво представлява. Питайте го. Ще ви каже. — Обърна се към него: — Нали, Колин? Понеже обичаш да убеждаваш всички, че си честен като младенец? Макар винаги да си готов да избухнеш.
Мария забеляза как очите на Колин се присвиват.
Марголис кимна рязко към Евън.
— Благодари на него, че те е спрял навреме. Ако някой те беше докоснал, и двамата знаем, че щяхме да прекараме много време заедно. Ти щеше да се върнеш в килията, а аз да кажа на прокурора да хвърли ключа надалеч.
— Колин не е докоснал никого — намеси се Евън.
Марголис премести клечката за зъби в другия край на устата си.
— А сервитьорката? Казаха ми, че била ужасена от виковете на Колин. Поне десет свидетели ще го потвърдят.
— Искаше просто да разбере кой е поръчал питието — възрази Мария и усети как потръпва, когато очите на Марголис се насочиха към нея.
— О, да. Заради така наречения преследвач, нали? Непременно ще проуча показанията ти.
Мария не продума, съжалила, че се е намесила.
— Но чакай! Ти не си подала жалба. Говорила ли си поне с адвокат?
— Тя е адвокат — осведоми го Лили.
— Тогава е още по-странно, нали? Адвокатите вечно подават жалби. — Обърна се към Мария: — Ще ти кажа едно обаче — ако стигнеш дотам, потърси мен.
— Не я замесвай — изръмжа Колин.
— Казваш ми какво да правя?
— Да — потвърди той.
— Или какво? Ще ме удариш?
Без да откъсва очи от него, Колин хвана ръката на Мария.
— Хайде!
Отдалечи се, следван от Евън и Лили.
— До скоро — подвикна им Марголис.
* * *
— Колко ти дължа? — попита Колин.
— По-късно ще уредим въпроса — отговори Лили.
Четиримата стояха на верандата пред къщата на Евън. По пътя дотук цареше мълчание; мислите на Мария бяха твърде разпокъсани да води разговор, а Колин не бе в настроение да нарушава тишината. Дори сега Мария се чувстваше като страничен наблюдател на живота си.