— Добър е, но не е непобедим — настояваше упорито Дейли и Мур кимаше одобрително.
Колин слушаше и се опитваше да отсява забележките, които му звучаха твърде пожелателно или оптимистично — общо взето, всичко, съдържащо думите „Рийс“ и „мъртва хватка“. На земята Рийс щеше да го изяде жив.
От друга страна, записите показаха, че по отношение на ударите — особено ритниците — Колин има известно предимство. Досега нито един боец не бе атакувал Рийс с ритници по коленете, макар той да предоставяше доста възможности. Той се откриваше и за удари в ребрата — полезна информация при планиране на стратегия. Проблемът бе, че започне ли боят, стратегиите обикновено отиват на вятъра, но точно в това — според Дейли и Мур — бе най-голямото предимство на Колин.
Рийс не се е бил с противник, участвал в повече от шест-седем схватки. Съперниците му са били и под класата му, и наплашени. Колин няма да се уплаши и хладнокръвието му ще го разколебае повече от всичко друго.
Дейли и Мур имаха право. В схватките — в барове, на улицата и дори на ринга — не се изискваха само умения, а и увереност, и самообладание. Главното бе да издебнеш подходящия момент и да се възползваш от него; важен бе и опитът, когато адреналинът пулсира в тялото ти, а Колин наистина имаше повече двубои зад гърба си от Рийс. Рийс бе атлет, който след мача се ръкува със съперника; Колин бе удрял пръв и бе налагал главите на противниците си с бирени бутилки с единствената цел да нанесе възможно най-тежки поражения възможно най-бързо.
Рийс обаче неслучайно бе непобедим. Колин смяташе, че дори в най-добър ден шансът му да спечели е едно към четири, и то ако съумее да оцелее през първите два рунда. Ритниците по коленете и ударите по ребрата, уверяваха го треньорите му, щяха да изтощят Рийс, стига битката да продължи дълго.
„Третият рунд ще е твой“ — обещаваха му те.
Във вторник, сряда и четвъртък се заловиха за работа. По час и петнайсет минути упражняваха различни удари. Дейли излизаше на ринга със солидни кори за колене и с нагръдник и настояваше Колин да му нанася удари, като ту ги предоставяше незащитени, ту ги прикриваше. Същевременно Мур разгорещено инструктираше Колин да стои на разстояние и да се съсредоточава върху ребрата след всяка нападателна комбинация на Дейли. Последните четирийсет и пет минути Колин посвещаваше на хватки на земята и защитни техники. И тримата разбираха, че в това отношение Рийс има значително предимство и Колин може да се надява единствено да оцелее.
Досега не бе тренирал за конкретен съперник и това го напрягаше. Ритниците му се разминаваха с целта, бавеше се с ударите по ребрата; твърде често позволяваше да го впримчат в мъртва хватка, каквато несъмнено щеше да бъде целта на Рийс. Едва в четвъртък излезе от залата малко по-уверен, но с чувството, че са му необходими поне още две седмици да се подготви.
Петък бе почивен ден — първият от години без тренировка. Тялото му обаче се нуждаеше от отдих. Всичко го болеше. Понеже нямаше лекции, използва сутринта и следобеда да довърши две курсови работи. По-късно, на покрива в „Краби Пийтс“ и дори през най-натоварените вечерни часове, клиентите бяха малко, разколебани от по-хладното време. В девет всички се бяха разотишли и мястото остана на негово разположение. Не получи почти никакви бакшиши, но пък успя да премисли предишния уикенд. Или по-точно въпроса, зададен от Мария, който се въртеше натрапчиво в ума му.
Защо Копо избра точно този ден да умре?
По нищо не личеше преследвачът на Мария да е отговорен за смъртта на Копо, но и нищо не оборваше правдоподобността на тази версия. Щом знаеше къде живее Мария, вероятно бе да знае къде живеят и родителите й. Бяха оставили отворена вратата към задната веранда. Не бяха забелязали на Копо да й има нещо, но три часа по-късно кучето бе умряло по необяснима причина. Колин бе наясно, че не би било трудно някой да извие врата на кученцето или да го удуши.
От друга страна, смъртта на Копо може би бе естествена, макар и привидно безпричинна.
Питаше се дали същите обезпокоителни мисли тревожат и Мария; дали подозира като него, че преследването е навлязло в нова фаза и дали ще му се обади. Ако ли не като любовник, дали ще го потърси като приятел, обещал да й се притече на помощ.
Погледна телефона си.
Не беше се обаждала.
* * *
В събота сутринта Колин реши да напредне с ученето. Към обяд обаче се запита защо изобщо се самозалъгва. Не беше в състояние да запомни каквото и да било. Не изпитваше и глад; изпи насила само два протеинови шейка.