Напрежението бе нещо ново за него. Напомни си, че му е все едно дали ще победи, но нямаше как да не признае, че се заблуждава. Ако му е безразлично как ще се представи, защо внимава какво яде и пие? И щеше ли да се съгласи цяла седмица да тренира за мача срещу Джони Рийс?
Всъщност никога не бе влизал в клетката с мисълта, че ще изгуби двубоя. Аматьорите са си аматьори. Рийс обаче бе друг случай. Щеше да го направи на пихтия при първия погрешен ход. Рийс просто бе по-добър.
Освен ако стратегията му не проработи…
Усети внезапен, неочакван прилив на адреналин. Лошо. Твърде рано. Щеше да се изчерпи, преди битката да е започнала. На всяка цена трябваше да отклони мислите си от мача. Най-добрият начин бе да излезе да потича, за да си проясни ума, макар треньорите му да искаха да си запази силите.
Нямаше как да изпълни инструкциите им. Излезе да тича. Тактиката му успя само донякъде.
* * *
Часове по-късно Колин седеше сам в импровизираната съблекалня. Претеглиха и него, и ръкавиците му. Дейли се увери, че защитната превръзка на ръцете му отговаря на правилата. Колин реши да сложи предпазен бандаж, после съдиите инспектираха обувките му. Десет минути преди началото на двубоя помоли Дейли и Мур да го оставят сам, макар да знаеше, че не желаят.
Дразнеха го. Преди старта почти всичко и всеки го дразнеше. Така и трябваше. Проигра мислено ударите по коленете и ребрата; представи си как издръжливостта му разколебава Рийс и го надвива през третия рунд. Адреналинът вече изопваше мускулите му и изостряше сетивата му. Зад стените чуваше ропота на тълпата. Изведнъж виковете проехтяха по-силно — явно някой боец сломяваше съпротивата на друг и мачът бе на привършване…
Колин си пое дълбоко дъх.
Време беше за шоу.
* * *
Сякаш в следващия миг се озова лице в лице с Рийс в средата на клетката. Двамата се измерваха с погледи, докато реферът изреждаше правилата — никакво хапане, никакви удари в слабините и прочее. Докато се взираха един в друг, светът започна да се смалява, а шумът да отслабва. После ги пуснаха в ъглите им. Дейли и Мур го окуражаваха на висок глас, но Колин долавяше смътно насърченията им. Гонгът удари и той пристъпи напред.
Ритна Рийс по коляното още през първите двайсет секунди, после още два пъти. И трите удара явно изненадаха Рийс и когато получи четвърти, Колин зърна първия гневен проблясък в очите му. Петият удар накара Рийс да се отдръпне на разстояние, вече дешифрирал част от стратегията на Колин. През следващите две минути си разменяха удари. Колин успя да нанесе три силни крошета по ребрата и още един ритник по коляното. Боксьорските умения на Рийс не надхвърляха очакванията му, но ударите му бяха по-силни, отколкото предполагаше. Рийс улучи слепоочието му и той видя звезди, и се приземи по гръб. Оттам нататък Рийс владееше битката, но той успяваше да се защитава, докато прозвуча гонгът. И двамата бойци дишаха тежко.
Дейли обобщи, че рундът е равностоен, но Колин има известно предимство.
Вторият се разви почти по същия начин — Колин налагаше Рийс по ребрата при всяка възможност и нанесе три болезнени ритника по коленете му. През последната третина отново се озоваха на земята, където Колин отблъскваше със сетни сили ударите на съперника си. Двайсет секунди преди края на рунда лакътят на Рийс срещна носа на Колин и го разрани. Кръвта заслепи очите му, дезориентира го и Рийс се възползва от предимството, усуквайки крака му. Колин бе на косъм да се предаде. Оттегли се в ъгъла си с пълното съзнание, че е изгубил втория рунд, макар да не е победен.
Забеляза обаче, че Рийс накуцва тежко.
В началото на третия рунд отново атакува коляното му. После започна да отиграва подвеждащи нападения, връщайки се упорито към коляното. При последния удар Рийс инстинктивно се преви одве от болка; Колин се устреми напред и го обсипа с удари по ребрата. Изгубил инерция, Рийс се опита да го приклещи, но той вдигна коляно и усети как то се забива в челото на Рийс и за пръв път в мача съперникът му се просна по гръб, изпаднал в сериозно затруднение.
Колин заудря с всички сили с юмруци и лакти. Рийс не се бе оказвал често в подобно положение и Колин усети как започва да се паникьосва. Улучи го по челюстта и го зашемети. Към края на рунда обаче допусна тактическа грешка. Готвеше се да довърши зашеметения си противник, като извие ръцете му, но той успя да се освободи от хватката. Изтекоха ценни секунди, преди да го притисне отново. Точно когато започна отново да извива ръцете му, гонгът проехтя и реферът прекрати двубоя.