Колин се изправи неохотно и видя как Дейли и Мур размахват победоносно юмруци. Според тях бе кристално ясно кой е спечелил схватката. Рийс явно споделяше мнението им; стана, отбягвайки погледа на Колин.
Съдиите обаче решиха друго. Когато скептичният рефер вдигна ръката на Рийс, Колин разбра, че току-що са му поднесли първото поражение. Ръкува се с Рийс и Дейли и Мур се втурнаха на ринга. Зрителите задюдюкаха и заподсвиркваха.
Колин се абстрахира от шума; беше изчерпан. Излезе от клетката и тръгна сам към съблекалнята, леко разочарован и не особено изненадан.
* * *
— Ако това е утеха, не изглеждаш толкова зле, колкото след предишния двубой — отбеляза Евън. Както се превръщаше в традиция след мачовете му, двамата бяха в долнопробна крайпътна закусвалня и Евън наблюдаваше как приятелят му се храни. — Размина се с разранен нос. Не виждам други поражения, което определено е напредък. Миналия път приличаше на Роки след мача с Аполо Крийд.
— Съперникът ми използваше забранени удари.
— Е, удари те с глава, но тогава съдиите поне отсъдиха справедливо. За разлика от тази вечер. Знаеш, че му срита задника, нали? Хората разбраха. Както и реферът. Видя ли с каква физиономия обяви Рийс за победител?
— Не.
— Не му се вярваше. Дори треньорът на Рийс се изненада.
Колин разряза палачинката с вилица и набоде хапка.
— Добре.
— Ако рундът бе продължил още двайсет секунди, Рийс щеше да се предаде. Може би десет секунди. Нямаше начин да се измъкне от хватката ти, защото вече беше гроги.
— Знам.
— Защо тогава не изглеждаш възмутен? Треньорите ти са бесни. И ти трябва да си бесен.
— Защото мачът приключи — отговори Колин. — Не мога да направя нищо.
— Може да подадеш възражение.
— Няма.
— Защо поне не прасна Рийс, когато подхвана глупавия си танц на победата. Видя ли го?
— Не.
— Мачът е уреден. Искали са Рийс да приключи аматьорската си кариера без загуба.
— Кои са „те“?
— Не знам. Съдиите, агентът… Искам да кажа, че е нагласена работа. Ужилване.
— Ужилване? Говориш като герой от гангстерски филм.
— Казвам само, че каквото и да беше направил, стига да не го нокаутираш и да не се предаде, Рийс щеше да спечели мача.
Колин сви рамене.
— Рийс отива при професионалистите. Аз бях попълнение в последната минута. Най-добре е за всички, ако приключи непобеден като аматьор.
— Шегуваш се. Има ли значение наистина?
— Не официално. Но е добре за всички, ако местен боец отиде в професионалната лига.
— Звучи като бизнес, не като спорт.
— Вярно е, както и да звучи.
Евън поклати глава.
— Както искаш. Приемай го философски и прочее. Мислиш ли, че победи?
Колин заби вилица в яйцата.
— Да.
След секунда приятелят му поклати глава.
— Все пак трябваше да го праснеш, когато затанцува. По дяволите, на мен ми се прииска да го прасна.
— Добре.
Евън се облегна назад.
— Е, щом не си разочарован, радвам се, че видях как ти сритват задника. Особено след фиаското миналата седмица.
— Добре.
— И още нещо.
— Да?
— Мария беше в залата.
Колин вдигна глава, застанал веднага нащрек.
— Придружаваше я момиче, с което си приличаха като две капки вода — добави Евън. — Е, не чак толкова, но разбираш какво имам предвид. Бяха от другата страна, далеч от ринга. Но съм сигурен, че беше тя.
— Добре.
— Какво става всъщност между вас?
Колин набоде парче наденица.
— Не знам.
18.
Мария
— Благодаря отново, че дойде — каза Мария на Серена по обратния път към Уилмингтън.
Фаровете на колите в отсрещната лента мъждукаха в дъжда, сипещ се на меки пелени.
— Беше забавно — констатира сестра й, която седеше до нея, стиснала кутийка кола между краката си. — Отдавна не съм прекарвала по-интересна съботна вечер. Май познах един боец.
— Ха! Нали ти ни запозна!
— Не говоря за Колин. Мисля, че съм виждала един от другите в двора на колежа. От мястото, където бяхме, не мога да съм сигурна, разбира се. Обясни ми пак защо не седнахме по-близо?
— Защото не исках Колин да разбира, че съм там.
— И… защо?
— Защото не сме говорили от миналия уикенд. Вече ти разказах.
— Да, да. Той се разкрещял на келнерката, дошла полицията и ти си изгубила ума и дума. Дрън-дрън.